О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
Гр.С., 26.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. N.3754 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.12186/5.05.17г. по г.д.№.4315/17г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-17с., е оставена без уважение частната жалба на И. И. В. срещу определение от 21.12.16 по г.д.№.10197/15 на СРС, 86с. – с което е прекратено производството по предявените от него искове по чл.127 ал.2 СК.
Постъпила е частна касационна жалба от И. В., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Ответната страна Р. К. Г. оспорва жалбата.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалваният акт СГС е констатирал от фактическа страна, че производството по настоящото дело е образувано на 20.10.14 по предявени от И. В. срещу Р. Б. искове с правно основание чл.127 ал.2 СК – за упражняване на родителски права върху малолетното им дете Д., за определяне на режим на лични отношения с него и за издръжка. Същевременно, през 2015г., същият ищец е образувал друго дело /г.д.№.56969/15 на СРС, 117с./, по което е предявил срещу същия ответник /Р.Б./ иск за развод и с него е съединил по реда на чл.322 ал.2 ГПК същите конкретизирани по-горе три иска; по второто дело е постановено невлязло в сила първоинстанционно решение, с което бракът между страните е прекратен, родителските права върху малолетното дете Д. са предоставени на майката, определени са личните отношения с бащата и той е осъден да му плаща месечна издръжка. При тези факти съдът е приел, че към момента са налице две висящи производства, по които страни са едни и същи лица /И. В. и Р. Б./, и които в едната си част имат един и същи предмет – разглеждане от съда на въпросите за упражняване на родителските права върху общото на страните дете Д., определяне на лични отношения с него и издръжка. Отразил е, че нормата на чл.126 ГПК въвежда правило, което цели да избегне възможността по един и същи правен спор да бъдат постановени повече от едно съдебни решения, вкл. и противоречиви такива, и предвижда, че когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела, между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното се прекратява служебно от съда. В случаите, обаче, когато предмет на някое от делата е предявен брачен иск, при прилагане на това правило следва да се съобразят и специалните норми, регламентиращи тези производства /глава 26 ГПК/, които отчитат техните характеристики и цел. Такова правило е чл.322 ал.2 изр.2 ГПК-съгласно което с брачните искове задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителски права, личните отношения и издръжката на децата, ползване на семейното жилище, издръжката на съпрузите и фамилното име. При тълкуванвето на тази норма се налага извода, че тогава, когато е образувано производство по брачен иск – какъвто е този за развод /чл.318 ГПК/, съдът е длъжен именно в него, а не в отделно производство – без значение дали то е образувано преди това, наред с брачния иск или след него – да се произнесе по искове за предоставяне на родителски права, личните отношения и издръжката. Нещо повече, в изпълнение на задължението по чл.322 ал.2 изр.2 ГПК съдът, разглеждащ искът за развод, е длъжен да се произнесе по тези въпроси и без да е сезиран от страните с иск за това. Това задължение се изключва само тогава, когато този въпрос е разрешен с влязъл в сила съдебен акт преди образуване на процеса по брачния иск. Предвид изложеното общото правило на чл.126 ГПК е приложимо и при брачните искове и исковете, регулиращи отношенията между родители и деца, но при съобразяване на специалната норма на чл.322 ал.2 изр.2 ГПК – което означава, че при образуване на две дела между едни и същи лица и с един и същи предмет – искове за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на децата, от които едното е по заведен брачен иск, на прекратяване винаги подлежи отделното производство за разглеждане на тези искове, което е образувано по реда на чл.127 ал.2 СК – без значение дали то или бракоразводното е по-късно заведено. Интересът на страните да получат разрешение на този спор в рамките на бракоразводния процес е гарантиран, вкл. в хипотеза, когато искът се отхвърля по аргумент от т.5 ППВС 5/30.11.81г. При тези обстоятелства по исковете за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка, следва да се произнесе съдът, разглеждащ брачния иск, а делото, образувано по чл.127 ал.2 СК трябва да се прекрати – независимо, че е образувано преди брачния процес. Съдът е отбелязал и, че за страните е важно да получат по-бързо разрешение на спора им за родителските права, което ще стане именно в производството по брачния иск с оглед етапа на производството по него, отколкото в производството по чл.127 ал.2 СК – което, макар и по-рано образувано, все още е на фаза разглеждане от първоинстанционен съд.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „при наличие на два процеса за едно и също – между същите страни, за същото искане и на същото основание, вторият процес се прекратява – чл.126 ал.1 ГПК”. Сочи се практика /реш.№.619/30.09.10 по г.д.№.370/10, ІV ГО, реш.№.119/17.04.15 по г.д. №.3368/14, ІV ГО, реш.№.471/16.01.12 по г.д.№.1522/10, ІV ГО, опр. №.114/16.03.12 по ч.г.д.№.1/12, ІІ ГО – последното не съставляващо задължителна практика – т.2 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В случая съдът не е отрекъл, че при наличие на два идентични процеса вторият следва да бъде прекратен съобразно чл.126 ГПК – напротив-изрично е цитирал разпоредбата и правилото, съдържащо се в него. В. инстанция, обаче, е приела, че настоящата хипотеза е различна с оглед спецификата на уредбата и специалните правила на брачния процес, респективно разпоредбата на чл.322 ал.2 изр.2 ГПК. Затова и без да отрича общата постановка е посочила, че в хипотеза, когато се касае за идентични искове, предявени самостоятелно в отделен процес и заедно – съединени с брачен иск, при прилагането на чл.126 ГПК следва да се отчете императивната разпоредба на чл.322 ГПК-поради което на прекратяване подлежи самостоятелното производство за определяне на родителски права, лични отношения и издръжка – като тези въпроси следва да намерят своето разрешение в брачния процес – каквато е целта на закона и изричната разпоредба на чл.322 ГПК. Цитираната от касатора практика касае в тълкувателната си част единствено въпроса относно приложението на чл.126 ГПК – без да засяга относимия към спора – и непоставен от страната – въпрос за тълкуването на тази разпоредба с оглед императивната такава на чл.322 ал.2 изр.2 ГПК. При това положение и предвид постановките на т.1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС не е налице правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, респективно противоречие със задължителната практика на ВКС и хипотеза на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че доколкото в производството за определяне на подходящи мерки за упражняване на родителските права и на издръжката водещ е интересът на непълнолетните деца, за който съдът следи и служебно /ТР №.1/13 ОСГТК на ВКС/ – като закрилата на детето се основава на принципа на осигуряване на най-добрия интерес за него – в случая интересът на малолетното дете изисква спорът за родителските права да бъде разрешен възможно най-бързо. Тази цел би била реализирана именно в производството по брачния иск между същите страни – с оглед етапа на развитието му /постановено първоинстенционно решение, висящо дело пред въззивна инстанция/, а не в самостоятелното производство по чл.127 ал.2 СК /което, макар и по-рано обарзувано, все още е висящо пред първоинстанционен съд – вкл. без да са изслушвани допуснати свидетели/ – и постановеното от въззивния съд определение не препятства по-добрата защита на интереса на детето.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №12186/5.05.17г. по г.д.№.4315/17г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-17с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: