ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 174
гр. София, 26.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 1653 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат М. Д. като процесуален представител на Н. А. В., срещу определение от 07.02.2017г., постановено по гр.д.№1820/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й за изменение на постановеното въззивно решение от 18.07.2016г., в частта за разноските – относно размера на присъденото й адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство при условията на чл.38 ЗА.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага доводи за това, че молбата й не е просрочена, а е подадена в законовия срок, считано от деня, в който на нея като пълномощник е изпратен препис от постановеното решение, а не считано от деня, в който е връчен на страната, тъй като иска изменението в своя полза. Поддържа, че адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство при условията на чл.38 ЗА е неотносимо изискването на чл.80 ГПК, а и с решението вече й е присъдено такова, но в размер който счита, че е под минималния по Наредба №1/2004г.
Ответникът по частната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С решение от 18.07.2016г. по гр.д.№1820/2016г. на Софийски апелативен съд, в частта за разноските, имаща характер на определение, е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на адвокат М. Д. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийския апелативен съд в размер на 830лв.
В обжалваното определение от 09.02.2017г. въззивният съд е приел, че молбата е недопустима поради просрочие и на основание чл.80 ГПК. Изложени са съображенията на съда относно срока са, че съгласно чл.248 ГПК изменение на решението в частта за разноските може да се иска в срока за обжалване на решението. Прието е, че решението, чието изменение се иска, е редовно връчено на страната – лично, на 15.08.2016г. и срокът за искане изменение на решението в частта за разноските е изтекъл на 15.09.2016г. Съображенията на съда за приложение на чл.80 ГПК в този случай са, че липсва самостоятелна уредба, по която съдът да се произнася и да проверява решението в частта за разноските, когато е присъдил на пълномощник- адвокат възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Настоящият касационен състав намира, че неправилно е прието с обжалваното определение, че в случая, когато препис от постановеното решение е връчен лично на страната, а по-късно и на осъществилия безплатна правна помощ и съдействие адвокат, адвокатът може да иска изменение на решението в частта за разноските – относно адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ и съдействие по чл.38 З., в срока по чл.248, ал.1 ГПК, считано от датата, на която решението е съобщено на страната. В този случай носителят на правото е различен. Не се касае до правото на страната на разноски, а до правото на адвоката на възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие при условията на чл.38 ЗА. Начините за връчване на адвоката и лично на страната са приравнени еднопосочно.
Изискването за представяне на списък за разноските по чл.80 ГП се отнася до направените от страната разходи в производството. В случаите на оказана безплатна помощ и съдействие по чл.38 З. страната не е направила разноски за адвокатско възнаграждение, които да включи в списъка за разноските.
С обжалваното определение неправилно е молбата е оставена без разглеждане, поради което след да бъде отменено и делото-върнато за разглеждането й.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 07.02.2017г., постановено по гр.д.№1820/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на адв.Д. за изменение на постановеното въззивно решение от 18.07.2016г., в частта за разноските – относно размера на присъденото й адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство при условията на чл.38 ЗА.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане на молбата.
Касационното производство по чл.288 ГПК по подадената касационна жалба срещу въззивното решение е насрочено в закрито съдебно заседание на 31.10.2017г., за когато делото следва да се върне във ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: