О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
[населено място] 03.02. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №3870 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Е. М., чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 13.05.2016г., постановено по в.гр.д.№335/2016г. на Окръжен съд – Благоевград, с което след отмяна на решение от 11.03.2016г. по гр.д.№109/2016г. на Районен съд – Благоевград, са отхвърлени предявените от Х. Е. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Дом за стари хора „Св.П.“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационна обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Х. Е. М. срещу Дом за стари хора „Св.П.“, искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено със заповед №1867/24.11.2015г. на ръководител на Комплекс за социални услуги за стари хора; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” в Дом за стари хора „Св.П.“, но основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
В. съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното основание за уволнение – съкращаване на щата.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. К. не сочи и не представя доказателства за наличие на противоречивата съдебна практика /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, а също така не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновал разрешен с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно от това, по разрешените с въззивното решение въпроси има формирана задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, вкл. съдебната практика, на която въззивният съд се е позовал в решението си.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.05.2016г., постановено по в.гр.д.№335/2016г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.