О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
[населено място] 10.01.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
т.дело №3615 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. от [населено място], чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 22.03.2016г. по гр.д.№5105/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 14.08.2015г. по гр.д.№266/2014г. на Окръжен съд – Благоевград за отхвърляне на предявените от И. Д. И. срещу Х. И. Д. искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Х. И. Д., чрез процесуален представител адв.Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените при условие на евентуалност от И. Д. И., като законен наследник на прехвърлителите срещу приобретателя Х. И. Д. искове за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне собствеността на недвижим имот – апартамент в [населено място] срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н.а.№62/1004г. между прехвърлителите – Д. П. И. и И. Е. И. и приобретател Х. И. Д., чрез нейната майка и законен представител З. Х. И., като сключен при липса на основание, като сключен при нарушение на добрите нрави, като привиден, като сключен в противоречие със закона.В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпроси: „може ли страна/приобретател/ по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане да бъде малолетен, макар и представляван при изповядване на сделката от своя законен представител; има ли такъв договор основание /кауза/ и сключен ли е същият в съответствие с добрите нрави“; “има ли основание и съответства ли на добрите нрави /т.е. действителен ли е/ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, ако прехвърлителите по договора, както и преди, така и към момента на сключването му, а и след това са били в добро общо здравословно, социално-битова и финансово състояние /и не са се нуждаели от грижи и издръжка/“; “има ли основание и съответста ли на добрите нрави /т.е. действителен ли е/ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен между прехвърлители, които към момента на сключването не са се нуждаели от грижи и издръжка от своята малолетна внучка-приобретател, когато договорът не е сключен с оглед бъдещи грижи и издръжка /под отлагателно условие/; такова договаряне оправдано ли е и накърнява ли то принципа на свобода на договаряне по чл.9 ЗЗД“; “задължението за издръжка и гледане като насрещна престация и основание на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, търпи ли забава и допустимо ли е сключването му с оглед бъдещи грижи и издръжка, които обаче не са оправдано правно очаквани“; “противоречи ли на закона договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, който е сключен с малолетен приобретател; от какво се определя интереса на детето и съответно поемане на задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите по такъв договор, както и клаузата запазване пожизнено право на ползване, в интерес на детето ли е“; “има ли правна норма, която да забранява договарянето с малолетно лице, включително поемането от негова страна на задължения по двустранни договори и съответно такъв договор действителен ли е или той противоречи на закона, съответно е без основание и противоречи на добрите нрави“.
К. счита, че по поставените въпроси въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика – сочи решеине №148 от 12.02.1991г. по гр.д.№1448/1990г., Іг.о., решение от 12.01.2009г. по гр.д.№347/2008г. на Окръжен съд –Сливен и решение от 23.10.2012г. по гр.д.№343/2012г. на Окръжен съд – Ловеч. Относно решението на ОС-Сливен касаторът не представя данни да е влязло в законна сила, поради което същото не представлява доказателство за наличие на противоречива съдебна праккита по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. На първото от посочените решения касаторът се позовава с оглед на приетото в него, че при договор, по силата на който се прехвърля имот срещу поето от приобретателя задължение да гледа и издържа прехвърлителя, основанието, от една страна е прехвърлянето на собствеността на имота и, от друга, поетото задължение за гледане и издръжка. С въззивното решение не е прието нещо различно относно основанието на договора за гледане и издръжка – изрично е посочено в атакуваното решение, че основанието, целта на договора, е именно в съдържанието на насрещно поетите задължения от страните – прехвърлянето на собствеността на имота, от страна на прехвърлителите и поетото задължение за гледане и издръжка, от страна на приобретателя, в какъвто смисъл е и установеното разбиране от трайната съдебна практика. Третото от представените от касатора съдебни решения е постановено по дело за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот на други основания, т.е. по спор, който не е идентичен с разрешения с атакуваното решение, поради което не представлява доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното не е е налице соченото от касатора противачила разрешаване на поставените въпроси с въззивното решение и представените от него съдебни решения. Отделно от това, във второто от решенията, на които касаторът се позовава е прието също, че задължението за издръжка е гледане е срочно, но определеният в договора срок е относително неопределен, т.е. страните сключват договора с оглед на едно събитие, което непременно ще настъпи – това е смъртта на прехвърлителя, но не е известно кога ще настъпи и в това се изразява алеаторността на договора. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – решение № 88 от 16.04.2013г. по гр.д. № 528/2012г. на ВКС, I..о. С въззивното решение спорът е разрешен в съответствие със съдебната практика на ВКС.
К. счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1 200лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.03.2016г. по гр.д.№5105/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на Х. И. Д. сумата 1200лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: