О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
Гр.С., 09.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.61310 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №.128/18.01.16 по г.д.№.4051/15 на Апелативен съд С. /поправено с реш. за поправка на Я. от 6.04.16/– с което, след частична отмяна на реш.№.44/6.07.15 по г.д.№.58/14 на Кюстендилски окръжен съд /в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност предявения срещу касатора иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 27505,72лв., представляваща законна лихва за периода 8.08.11-5.08.14г., както и в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност иска за законна лихва върху сумата 59287,30лв. за периода 8.08.14-2.09.14/, касаторът е осъден да плати на ищеца [фирма] 27505,72лв. лихви върху сумата 89755,20лв. за периода 8.08.11-5.08.14, 429,47лв. законна лихва за периода 8.08.14-2.09.14 върху сумата 59287,30лв., както и 2077,12лв. разноски.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск за заплащане на лихви за основателен в горепосочените размери, като е съобразил постъпили плащания на главницата и направено възражение за погасяване по давност на претенцията за лихви. За да достигне до този извод е приел, че решението е постановено при следните безспорни факти: на 15.05.09г. в полза на ищеца по г.д.№.1188/09 на Пернишки районен съд е била издадена заповед №.887/15.05.09 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ–договор №.68/11.07.06г. и двустранно подписан Акт образец 19 от 20.09.06 за установяване на извършени строителни работи; въз основа на заповедта е бил издаден изпълнителен лист за плащане на 89755,20лв. главница по горепосочения договор; в рамките на образуваното изпълнително производство [община] превела по сметка на съдебния изпълнител в погашение на задълженията си на 5.08.14 – 37263,90лв. /1796лв. съдебни разноски, 5000лв. разноски по принудителното изпълнение, 30467,90лв. погасяване на част от главницата/, и на 2.09.14 – 59407,30лв. /59287,30лв. остатък от главницата и 120лв. разноски по принудителното изпълнение/. При тези обстоятелства въззивният съд е намерил, че влязлата в сила заповед за изпълнение материализира вземане в размер на главницата по договора в общ размер на 89755,20лв.; върху тази сума се дължи лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – което има характер на покана по чл.84 ал.2 ЗЗД; доколкото вземането за лихва се погасява с изтичане на тригодишна давност на основание чл.111”в” ЗЗД всички вземания, възникнали до 8.08.11г. /ИМ е предявена на 8.08.14г./ са погасени по давност, като размерът на законната лихва върху цялата главница за периода 8.08.11-8.08.14 е 27605,75лв.; тази сума следва да бъде редуцирана с извършеното на 5.08.14г. /3 дни преди завеждането на ИМ/ част от главница в размер на 30.467,90лв. – като по този начин остава дължима сумата 27505,72лв. След плащане на посочената част от главницата дължима е останала законната лихва върху остатъка от 59287,30лв. – който бил платен на 2.09.14г. Размерът на тази лихва за периода от завеждането на иска до горепосочената дата е 427,47лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
В изложението на касационните основания е налице позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Погасяването на част от главното задължение чрез плащане води ли до погасяване по давност на задължението за заплащане на обезщетение за забава на изплатената част от тази главница по правилото на чл.119 ЗЗД?”; 2.”Следва ли при присъждане на лихва/обезщетение за забава да се вземе предвид разплатената преди завеждане на иска сума като главница и следва ли с тази сума да се намали базата, върху която се изчислява обезщетението за забава, като прилага ли се разпоредбата на чл.119 ЗЗД?”; 3.”Погасен ли е по давност иск за лихви /обезщетение за забава/и следва ли да бъде уважен такъв, при условие, че е изтекъл срок по-голям от между заявлението, по което е издаден изпълнителния лист – 12.05.09 и иска за обезщетението-8.08.14г., който е предявен впоследствие отделно?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая нито един от поставените въпроси не удовлетворява горните изисквания. Първите два въпроса са свързани с приложението на чл.119 ЗЗД и не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, респективно тя не е излагала мотиви в тази връзка; последният въпрос е конкретен, фактически, като отговорът му може да бъде даден след произнасяне по съществото на спора – с акта по същество- решението.
От друга страна само за пълнота следва да се посочи, че съгласно цитираната от касатора задължителна практика нормата на чл.119 ЗЗД има предвид погасяване по давност на главницата – в какъвто случай страната не може да осъществява чрез иск своето вземане; когато вземането е погасено чрез плащане, вземането за лихви се погасява завбъдеще; лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава; когато искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска /реш.38/23.02.11 по г.д.№.276/10, ІІІ ГО, реш.№.24/17.02.09 по г.д.№.574/08, І ТО/. В случая като е приел, че след като е налице погасяване на главницата чрез две отделни плащания /а не по давност/, лихва се дължи за период, предшестващ с 3г. датата на предявяване на иска, като съществременно се отчете съответното погашение върху главницата и впоследствие лихвата се начислява върху по-малката, непогасена чрез плащане главница, въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие – а не в отклонение от практиката, на която касаторът се позовава.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид неоснователността на жалбата на ответната страна се дължат направените разноски за адвокатска защита в размер на 1016лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.128/18.01.16 по т.д.№.4051/15 на Апелативен съд С..
ОСЪЖДА [община], ЕИК[ЕИК], да плати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], 1016лв. /хиляда и шестнадесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: