Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
Гр.С., 03.02.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.50114 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. С. срещу решение на Софийски апелативен съд №.1139/1.06.15 по г.д.№.1158/15 – с което е потвърдено решение на Софийски градски съд, 9с., от 19.01.15 по г.д.№.17267/13 за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ/отм./ за заплащане на общо 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди от ексцес. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
С определение №.642/14.10.2016г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса от кой момент тече погасителна давност относно вземането за обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увредения.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице основания за присъждане на претендираното обезщетение от ексцес, тъй като искът е погасен по давност. Посочил е, че началото на давностния срок за прекия иск на пострадалото лице от застрахователя по гражданска отговорност за вреди от ПТП, вкл. при ексцес, е момента на настъпване на застрахователното събитие. При това положение и доколкото ексцесът е настъпил към 12.07.11, т.е. след изтичане на общата петгодишна давност считано от датата на ПТП 7.01.05г., то правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че искът е погасен по давност.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Давността по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка “Гражданска отговорност” – за заплащане на обезщетение при ексцес, започва да тече от деня на проявяване на вредата – т.е. от деня на влошаването на здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда – не от момента на ПТП. Това е така, доколкото отговорността за непозволено увреждане, респективно правото на обезщетение в границите на чл.51 ЗЗД, възниква едва с проявлението на всички елементи от фактическия състав, който го поражда – независимо от това кога се проявява вредата – в момента на извършването на деянието или след него. В този смисъл е постановено тълкувателно решение – №.1/14 от 23.12.15 на О. на ВКС /т.4/, с което практиката на същилищата по този въпрос е уеднаквена.
По касационната жалба:
С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че давността по предявения пряк иск на увредения за обезщетяване на вреди от ексцес започва да тече от деня на проявяване на вредата – т.е. от датата на съответното влошаване на здравето му спрямо първоначалната му увреда. В случая се претендира обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, който се състои в 4 групи влошавания на здравословното състояние – като настъпването му се свързва съответно от дати 6.06.13г., 10.06.13, 12.07.11, 12.07.11. Доколкото исковата молба е подадена на 17.12.13г., към тази дата претенциите – по отношение на които е приложим общият 5годишен давностен срок, не са погасени по давност. Като е приел противното и е отхвърлил предявения иск, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.281 т.3 ГПК.
От друга страна отхвърлянето на иск само по съображения, че е погасен по давност-без да са обсъдени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, респективно без да е налице разглеждане на претенцията по същество и без да е формиран извод дали тя е основателна или не по съответните пера – поотделно за всяко от претендираните увреждания – при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. При направено възражение за погасяване на иск по давност, съдът е длъжен първо да разгледа същия по същество – като изложи мотиви по фактическата и правна страна на спора, обсъждайки всички доказателства, доводи и възражения на страните – и едва след като формира извод дали претенцията е основателна или не, ако я приеме за основателна и съответно определи размера й, да прецени дали тя е погасена по давност. В. съд /а и първоинстанционният/ не е процедирал по гореописания начин – а това е довело както до препятстване произнасянето на касационната инстанция, така и до неизясняване на спора. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните за наличие или липса на ексцес по всеки един от пунктовете на исковата молба, както и по събиране на доказателства /преразпит на вещи лица, респективно допълнителна експертиза/ във връзка с изясняване на неуточнени от заключението на вещите лица обстоятелства – налице ли са всички претендирани влошавания на здравословното състояние на ищеца /макар вещите лица да заявяват общо, че ексцес има, заключението не съдържа достатъчно ясни отговори на поставените въпроси (№.5, №.8, №.9), в това число липсва конкретно произнасяне във връзка с четвъртата група влошавания (не става ясно налице ли е твърдяното влошаване по пункт четвърти от исковата молба /блок прешлен С5-7, медианна дискова херния С3-4 и С4-5 с компресия между модулата, посттравматична киста в миелона с размер 4мм на ниво С5; умерена към тежка спастична парапареза с повишен мускулен тонус, клонуси на ходилата, спастично-паретична походка с помощно средство/, то различава ли се от влошаването, описано по пункт първи от исковата молба /в частта, в която се говори за състояние след спиндоза с образуване на блок между телата на С5, С6 и С7, костномозъчен едем на същите прешлени, постмиеломатична киста с диаметър 4мм в миелона на нивото на прехода на С5-С6//, обхванато ли е от обезщетението по предходното дело – изцяло или частично – с ясно посочване кое точно влошаване от всички в четвърти пункт от исковата молба е обхванато и кое не/; на кои дати са възникнали/открити групираните в четири пункта влошавания, какви точно са симптомите и последиците на всяко от тях, респективно до какви преки последици за качеството на живот на ищеца, болки и страдания води всяка от четирите групи влошавания. Тази информация е необходима за преценка основателна ли е претенцията по всеки един от четирите пункта на исковата молба, от коя дата следва да се определи евентуално дължимо обезщетението за всеки отделен ексцес, какъв да е неговият размер, а от друга страна точната индивидуализация на ексцеса внася яснота относно обхвата на обезщетените вреди и е важна с оглед евентуално предявяване на бъдещи претенции за заплащане на обезщетения от нови твърдяни ексцеси. При новото гледане на делото и с оглед изискванията на чл.6 Е., въззивната инстанция следва да процедира с максимална бързина предвид вече настъпилото забавяне и обстоятелството, че се касае за спор, засягащ съществени права и интереси на жалбоподателя.
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд, 8с., №.1139/1.06.15 по г.д.№.1158/15.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: