ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 192
гр. София, 29.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 4072 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 4145/12.04.2017 г. на адв. Г. В. – процесуален представител на А. С. И. за допълване на определение № 262/31.03.2017 г., постановено по гр.д. № 4072/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение, в частта му за разноските. Молителят претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответната страна по касационната жалба.
Ответната страна по молбата – Застрахователна компания [фирма], не е депозирала становище по молбата в законоустановения за това срок.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Върховния касационен съд, състав на III Гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С определение № 262/31.03.2017 г., постановено по гр.д. № 4072/2016 г. на Върховния касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение, постановено в производството по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение от 16.03.2016 г. по в.гр.д. № 17533/2014 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 26.08.2014 г. по гр.д. № 24309/2012 г. на Софийски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от Застрахователна компания [фирма] срещу А. С. И. иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за разликата над дължимия размер от 69 351,08 лв. до пълния предявен размер 238 413,69 лв. С отговора на касационната жалба, постъпил от ответната страна по жалбата – А. И., е направено искане за присъждане на разноски, приложени са списък на разноските; декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 18.08.2016 г. за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 З.. С определението, постановено в производсвтото по чл. 288 ГПК Върховния касационен съд, III Гражданско отделение не е присъдил сторените от ответника по касационната жалба съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
В производството по чл. 248 ГПК съдът може да измени или допълни постановения съдебен акт в частта за разноските при установяване на неправилно изчисляване на направените разноски или пропуск да се присъдят такива.
За присъждането на разноски за касационното производство е необходимо по делото да бъде надлежно установено, че същите са уговорени между страните, както и че са реално извършени, а в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените в същия закон основания – чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Удостоверяването на тези обстоятелства се извършва с договора, сключен между клиент и адвокат. В случая пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 18.08.2016 г. за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 З..
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предмет на разглеждане пред касационната инстанция е въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 238 413, 69 лв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата /ДВ, бр. 84 от 2016 г./ с оглед материалния интерес, съотносим с цената на иска – предмет на касационно обжалване, а именно – 238 413, 69 лв. и е в размер на сумата от 6 298, 27 лв. В случая правната защита по делото се изразява в изготвяне на писмен отговор по касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без явяване в съдебно заседание и на основание чл. 9, ал. 3 от чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата /ДВ, бр. 84 от 2016 г./ така определеният размер следва да се редуцира до сумата от 4 723, 70 лв. – в размер на ? от възнаграждението по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Доколкото касационното обжалване не е допуснато и по арг. на чл. 78, ал. 3 ГПК, Застрахователна компания [фирма] следва да бъде осъдена да заплати посоченото адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за допълване на постановеното решение в частта му за съдебните разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 262/31.03.2017 г., постановено по гр.д. № 4072/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на адв. Г. В. – САК, пълномощник на А. С. И., сумата в размер от 4 723, 70 лв. – съдебни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.