О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
Гр.С., 26.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.131 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.2866/11.08.16 по г.д.№.2528/16 на Софийски апелативен съд, ТО, 5с., е оставена без разглеждане частна жалба вх.№.128048/22.10.15 по описа на СГС на М. С. К. против определение от 14.09.15 по г.д.№.1591/15 на СРС, І ГО, 13с. – с което е върнат предявения от нея с молба вх.№.95189/24.07.15 инцидентен установителен иск.
Постъпила е частна жалба от М. С. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Ответната страна В. В. К. не взема становище.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна.
С определение на Софийски районен съд, І ГО, 13с., от 14.09.2015 по г.д.№.1591/15 е прието, че подадените с писмения отговор /на ответницата по първоначалния иск М. К./ два инцидентни установителни иска /И./ са процесуално недопустими – поради което исковата молба, с която те са предявени, следва да се върне на основание чл.130 ГПК. Посочено е, че се касае за искове, с които се претендира съответно – установяване, че удостоверение за раждане в частта му, с която е посочено, че баща на детето е В. К., съставлява документ с невярно съдържание, и установяване, че В. В. К. не е наследник по закон на В. С. К.. Изложени са мотиви, че по реда на чл.124 ГПК ищецът няма правен интерес от установяване истинността на конкретно съдебно удостоверение-тъй като правната уредба не съдържа ограничение колко пъти може да се издаде съдебно удостоверение, а актът за раждане като административен акт подлежи на обжалване по административен ред – т.е. процедурата по чл.124 ал.4 ГПК е неприложима и по отношение на него. От друга страна установяването на наследствени правоотношения – дали едно лице е наследник по закон или не на друго лице – е факт с правно значение, за който самостоятелен установителен иск е недопустим – кръгът на наследниците и редът за наследяване са определени по закон и въпрос на преценка на доказателства е да се установи дали едно лице е наследник на друго лице.
С атакуваното определение Софийски апелативен съд е приел, че по същество се обжалва определение, с което не е приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск – а това определение, предвид ТР 1/9.12.13 по т.д.1/13 на ОСГТК на ВКС, не подлежи на обжалване. Отразил е, че неприемането на И. не би се отразило на правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт, а разрешението му по преюдициалния въпрос се проверява заедно с правилността на решението по главния иск. Тъй като, обаче, последното не формира сила на пресъдено нещо по преюдициалното правоотношение, няма пречка то да бъде предявено с нов иск в ново производство.
Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК частни жалби могат да се подават срещу определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и в случаите, изрично посочени в закона /т.2/ – т.е. срещу определения и разпореждания, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба.
Обжалваното пред Софийски апелативен съд определение попада в първата визирана по-горе група определения /чл.274 ал.1 т.1 ГПК/ – доколкото прегражда по-нататъшното развитие на делото по предявените с отговора на исковата молба инцидентни установителни искове.
САС е бил сезиран с частна жалба против определение на първоинстанционен съд, с което е върната искова молба за предявяване на насрещни инцидентни установителни искове поради тяхната процесуална недопустимост. Касае се за определение, с което съдът, преценявайки допустимостта на исковете /т.е. наличието на процесуални пречки или липсата на процесуални предпоставки/, ги е намерил за недопустими /поради липса на процесуални предпоставки за предявяването им/ и е прекратил производството по тях – а не за определение, с което И. /без да се извършва специална преценка за допустимостта им/ не са приети за съвместно разглеждане – по отношение на което са приложими постановките на т.7а от ТР 1/13 на ОСГТК на ВКС. На практика с определението си районният съд не е постановил отказ за съвместно разглеждане, респективно отделяне на насрещните искове в отделно производство поради неприемането им предвид критериите на чл.211 ал.2 пр.2 ГПК /такова определение е постановено по предявените с молба вх.№.94890/24.07.15 насрещни искове – стр.19/ – а, като се е произнесъл изрично по тяхната допустимост съобразно чл.130 ГПК, е прекратил производството по тях като недопустимо. При това положение постановеният от него акт попада в приложното поле на чл.274 ал.1 т.1 ГПК и, по арг. от чл.211 ал.1 пр.1 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба. Като е оставил същата без разглеждане вместо да упражни инстанционен контрол за законосъобразност на атакуваното определение, САС е постановил незаконосъобразен акт. Той следва да бъде отменен, а делото – върнато на този съд за разглеждане на частната жалба по същество.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №.2866/11.08.16 по г.д.№.2528/16 на Софийски апелативен съд, ТО, 5с.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по частна жалба вх.№.128048/22.10.15 по описа на СГС на М. С. К. против определние от 14.09.15 по г.д.№.1591/15 на СРС, І ГО, 13с., за връщане на предявения от нея с молба вх.№.95189/24.07.15 инцидентен установителен иск.
Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: