О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
Гр.С., 12.12.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3408 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Козарски и М. В. Козарска срещу решение №.219/15.02.16 по г.д.№.2829/15 на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №.2842/ 24.07.15 по г.д.№.8968/14 на Пловдивски районен съд в осъдителната му част, с която касаторите са осъдени да платят на всеки от наследниците на починалия в хода на делото ищец /В.В./ солидарно на основание чл.50 ЗЗД по 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 320,96лв. обезщетение за имуществени вреди.
Ответните страни Г. Б., И. В., Б. В. и С. В. оспорват жалбата; претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, като в частта си относно претенцията за обезщетение за неимуществени вреди /предявена за 18500лв./ е срещу подлежащо на обжалване касационно решение и е допустима, а в частта й относно претенцията за 1283,84лв. обезщетение за имуществени вреди /за платена плака/-като подадена срещу неподлежащо на касационен контрол предвид чл.280 ал.2 ГПК въззивно решение /цената на иска е под 5000лв./, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предяният иск с правно основание чл.50 вр. с чл.45 ЗЗД е основателен, тъй като ищецът В. В. е претърпял неимуществени вреди от наранявания, причинени от животно – крава, която е собственост на първата ответница и е била поставена под надзора на втория ответник. Намерил е ответника Н. Козарски за пасивно легитимиран, тъй като по отношение на него е постановено влязло в сила решение по нахд №.1378/14 на РС Пловдив – с което е признат за виновен в това, че на 29.07.12 в землището на [населено място] не е положил достатъчно грижи за крава, която се е намирала под негов надзор, в резултат на което животното е причинило средна телесна повреда на В. И. В. – като на основание чл.378 ал.4 т.1 вр. с ал.1, чл.78а ал.1 и чл.325в ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба”. Решението е задължително за гражданския съд на основание чл.300 ГПК по въпросите относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /освобождаването от отговорност не заличава виновността и противоправността/ – поради което и предвид цитираната разпоредба съдът е приел за категорично установени фактите, че на посочените в решението дата и място Н.Козарски е извършил съответното противоправно деяние /бездействие/. Във връзка с пасивната легитимация на М. Козарска е посочено, че разпитана като свидетел по нахд, тя е заявила пред разследващ полицай в подписан от нея протокол, че е собственик на кравата, нападнала В. В. – като този документ следва да се цени като извънсъдебно признание относно съдържащите се неблагоприятни обстоятелства. Отделно от това, видно от представената справка от информационната система на Националната ветеринарно медицинска служба, процесното животно е регистрирано със съответни индивидуализиращи белези като собственост на ответницата. За да определи размера на дължимото обезщетение съдът, на база заключение на съдебно-медицинска експертиза и показания на свидетели, е съобразил болките и страданията, търпени вследствие на самото нападение /в резултат на бутането в гърба от кравата и последващо поваляне на земята и тъпчене с копита по тялото и ингвиналната област на ищеца са били причинени счупване през въртелите на дясната бедрена кост, охлузвания в областта на гръдния кош и десния долен крайник, разкъсно-контузна рана на скротума/, както и болките и страданията във връзка с последиците от него – наложилата се операция за поставяне на остеосинтеза, изписването без подобрение с препоръки за Л., придвижване и обслужване с помощни средства за период от 4 месеца без натоварване на оперирания крайник, променения ритъм на живот, неудобствата при обслужване, появата на суицидни симптоми, интензитета и продължителността на търпените страданията до края на оздравителния процес. Възражението, че не следва да се носи отговорност, тъй като кравата се е намирала под надзора на пастири, е намерено за неоснователно – тъй като безвиновната отговорност по чл.50 ЗЗД е солидарна между собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта/животното-като кредиторът може да иска изпълнение от всеки от длъжниците, а и по делото е безспорно установено, че животното е било под надзора на ответника Козарски. Отхвърлено е и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Съдът е посочил, че в тежест на ответниците е да установят наличие на поведение, което да е повлияло по определен начин или да е станало причина за нападението. Такива данни по делото няма. Защитната реакция на пострадалия чрез замахване с ръце или за да направи път на преминаващ автомобил – за която не е установено да е подразнила животното или да е била провокативна, не може да се приеме за съпричиняване, тъй като не е допринесла за причиняване на вредите. От показанията на свидетелите се установява, че не човекът е нападнал животното, не той го е приближил, не го е провокирал физически – за да се приеме, че животното е нападнало ищеца при проява на инстинкт за самосъхранение. Обстоятелството, че кравата е нападала и друг път ищеца, обосновава по-висока степен на отговорност на ответниците, тъй като те са били длъжни, с оглед осигуряване безопасността и на други лица, да поставят животното при такива условия и да организират подходящ контрол така, че да не се допускат евентуални инциденти – а това не е било изпълнено.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовават на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпросите: 1. „за преценката на признанието с оглед на всички обстоятелства по делото, за доказателствената стойност на признанието” /реш.№.98/31.03.11 по г.д.№.952/10, ІV ГО реш.№.298/ 30.06.2015 по г.д.№.447/12, І ГО на ВКС, реш.№.2230/8.07.82 по г.д.№.851/82, ІІ ГО/; 2.”за доказателствената сила на протокола като официален свидетелстващ документ и по конкретно кои факти се обхващат от материалната доказателствена сила на документа /реш.№.15/25.07.14 по т.д.№.1506/13, ВКС/; 3.”относно предпоставките за обезщетяване на вреди, причинени от животно, и по конкретно за отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия” /реш. №.350/17.10.11 по г.д.№.1382/10, ІV ГО, реш.№.54/22.005.12 по т.д.№.316/11, ІІ ТО, реш.№.159/24.11.10 по т.д.№.1117/09, ІІ ТО, ППВС 17/63/.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с първия изведен въпрос съгласно задължителната практи
ка на ВКС /реш.№.265/10.09.12 по г.д.№.703/11, ІV ГО на ВКС, реш. №.142/27.04.2015 по г.д.№.5917/2014, IV ГО, реш. №.210/19.09.2016 по г.д. №.861/2016, IV ГО, реш.№ 170/12.10.2016г. по г.д.N.1952/2016г., ІІІ ГО/, в това число цитираната /реш.№.98/21.03.11 по г.д.№.952/10, ІV ГО – останалите две решения не съставляват задължителна практика по смисъла на т.2 ТР Т./09 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС (постановени са по реда на ГПК отм. и съответно по молба за отмяна)/, когато страната е направила писмени изявления пред орган на досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията й с насрещната страна по гражданскоправния спор, то тези извънсъдебни признания за неизгодни за нея факти съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд; извънсъдебните и съдебните признания на страната за неизгодни за нея факти следва да се ценят наред с всички доказателства по делото. В. съд не е процедирал в отклонение от горната уеднаквена практика. Напротив, именно в съответствие с нея изрично е посочил, че съдържащото се в наказателната преписка извънсъдебното признание на ответницата /че тя е собственик на кравата, нападнала ищеца/, възпроизведено в съставен по реда на НПК и подписан от нея протокол, следва да се цени като извънсъдебно признание относно този неизгоден факт – като същевременно изводът е направен, като признанието е ценено наред с останалите доказателства по делото /справка от информационната система на Националната ветеринарно-медицинска служба, че М. К. е регистрирана като собственик на процесното животно с описание съобразно справката/. Предвид изложеното въззивната инстанция е съобразила вече наличната и уеднаквена задължителна практика на ВКС /т.2-т.3 ТР 1/09 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС/ – поради което и основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК не са налице.
Вторият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В. съд не е обсъждал материалната доказателствена сила на горепосочения протокол, респективно не е излагал мотиви какви факти се обхващат от нея. Поради това и този въпрос е неотносим към решаващата воля на съда /т.1 ТР 1/09 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС/. Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото в мотивите е налице позоваване на подписания от ответницата протокол за разпит, това е направено единствено в контекста на съждение, че протоколът съдържа извънсъдебно признание на неизгодни за нея факти – а не в смисъл, че тези признания се обхващат от материалната доказателствена сила на документа.
Третият въпрос отново не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно същата, в това число цитираната, съпричиняване е налице, когато с действията си съответното лице е допринесло за настъпване на вредите, респективно когато е налице причинна връзка между неговите действия или бездействия и вредоносния резултат. В. съд не се е отклонил от тази практика. Именно изхождайки от горните принипни постановки той е приел, че в случая няма съпричиняване, тъй като не е установено поведение на пострадалия, което да е повлияло по определен начин или да е станало причина за нападението, респективно да е подразнило животното или да е било провокативно. Същевременно следва да се има предвид, че в настоящото производство на предварителна селекция по критериите на чл.280 ал.1 ГПК, касационният съд не би могъл да проверява фактическите и доказателствени изводи на въззивния съд, респективно да се произнася, правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел даден факт за настъпил или не. Основанията за допускане на касационно обжалване се различават от тези за незаконосъобразност на решението. По последните – в това число необосноваността и незаконосъобразността на атакувания акт, касационната инстанция може да се произнесе едва ако и след като въззивното решение е допуснато до касационно обжалване – с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза по селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която то подлежи на касация, не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответните страни се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. И. Козарски и М. В. Козарска срещу решение №.219/15.02.16 по г.д.№.2829/15 на Пловдивски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №.2842/24.07.15 по г.д.№.8968/14 на Пловдивски районен съд в осъдителната му част за присъждане на 320,96лв. обезщетение за имуществени вреди, като недопустима.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.219/15.02.16 по г.д.№.2829/15 на Пловдивски окръжен съд, в останалата му част.
ОСЪЖДА Н. И. Козарски и М. В. Козарска да платят на Г. Б. В., И. В. В., Б. В. В. и С. В. В. 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването пред друг тричленен състав на ВКС, а в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: