О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
[населено място] 28.04.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 5194 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Държавно ловно стопанство „К.“ ТП – [населено място], чрез процесуален представител адв.Х., срещу решение от 02.09.2016г., постановено по в.гр.д.№183/2016г. на Окръжен съд – Силистра, в частта, с която е потвърдено решение от 28.04.2016г. по гр.д.№38/2016г. на Районен съд – Дулово са уважаване на предявените от Б. Н. Д. искове с правно основание чл.74, вр. чл.70, ал.4 КТ, вр. ал.1, вр. чл.70, ал.1 КТ и по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не представя доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос.
Ответникът по касационната жалба Б. Н. Д., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Б. Н. Д. срещу Държавно ловно стопанство „К.“ ТП – [населено място], искове за обявяване недействителността на клаузата „във връзка с чл.70, ал.1 КТ – в полза на работодателя“ в допълнително споразумение №16 от 29.05.2015г. по чл.119 КТ ; за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 37/25.11.2015г. на директора на Държавно ловно стопанство „К.“ ТП – [населено място], на основание чл.71, т.1 КТ; за възстановяване на длъжността „техник лесничейство“ и за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
В. съд е приел за недействителна клаузата „във връзка с чл.70, ал.1 КТ – в полза на работодателя“ в допълнително споразумение №16 от 29.05.2015г., за изменение на трудовото правоотношение относно заеманата длъжност „помощник лесничей“ и уговаряне на срок за изпитване по отношение на новата длъжност „техник лесничейство“. В. съд е приел за установено въз основа на сравняване на длъжностните характеристики за новата и старата длъжност, че длъжността „техник лесничейство“ е същата по естеството си трудова функция като длъжността „техник лесничейство“, за която първоначално е сключен трудовия договор. Като допълнителни съображения са констатациите за отпадане на старата длъжност от щатното разписание и създаване на новата длъжност в новото щатно разписание, в което изискванията за заемането й не са по-високи от тези, за старата длъжност. С оглед недействителността на клаузата за изпитване, съдът е приел за незаконосъобразно уволнението на служителя на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл. 71, т.1 КТ.
К., счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, по въпроса: „допустимо ли е със споразумение между страните, сключено в рамките на договор за неопределено време, да се преуредят отношенията им така, че договорът да се трансформира в договор с клауза за изпитване, или какъвто е настоящия ни казус да се извърши уговаряне на срок за изпитване в полза на работодателя при заемане на нова длъжност, която се различава от тази, която служителят е заемал преди изменение на трудовия договор, с който се преназначава на новата длъжност“. Така поставеният от касатора въпрос предпоставя в себе си неправилност на изводите на въззивния съд, че новата длъжност „техник лесничейство“ е същата по естеството си трудова функция като заеманата преди изменението длъжност „техник лесничейство“. Съгласно приетото в мотивите на т.1 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Поради това поставеният от касатора въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Постановеното от ВКС решение №344 от 29.11. 2011г. по гр.д. № 1407/2010г., на което касаторът се позовава и на което е даден отговор на поставения от касатора въпрос, е постановено при фактическа обстановка, различна от приетата за установена в обжалваното сега въззивно решение, поради което не е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика. В. решение при приетата за установена по конкретното дело фактическа обстановка, е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика – множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните във въззивното решение: решение № 7 от 04.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3029/2013г., III г.о., решение № 2015 от 17.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 722/2011, IV г.о., решение № 160 от 08.05.2015г. на ВКС по гр.д. № 4811/2014, IV г.о., решение № 369 от 03.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3037/2013, IV г.о. и решение № 261 от 07.11.2014г. на ВКС по гр.д. № 1477/2014, IV г.о ., с които се приема, че е недопустимо сключване на последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.09.2016г., постановено по в.гр.д.№183/2016г. на Окръжен съд – Силистра.
ОСЪЖДА Държавно ловно стопанство „К.“ ТП – Д., ЕИК 2016168050048 да заплати на Б. Н. Д., ЕГН [ЕГН] сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: