О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
Гр.С., 15.02.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3823 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. К. и Вяра Б. К. – К. срещу решение №.238/8.02.16 по г.д.№.4525/15 на Софийски Апелативен съд, ГК, 12с. – с което е обезсилено решение №.4742/2.07.15 по г.д.№.3883/13 на Софийски градски съд, І-4с., за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на акт за държавна собственост №.9497/6.06.85г. като неоснователен.
Ответните страни [фирма] и Областна администрация на област С. не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за недопустимо като постановено по нередовна искова молба, и евентуално – по недопустим иск, и го е обезсилил. Посочил е, че исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК /съдържала е неясни и непълни твърдения, противоречие между обстоятелствена част и петитум, неясен втори ответник (Областната управа или Държавата)/ и въззивната инстанция я е оставила без движение с подробни указания за уточняване на – конкретни обстоятелства, в това число във връзка със заявените права на собственост, ответници, евентуално наличие на спор за собственост и дали се претендира признаване за установено, че ищците са собственици на спорните обекти /доколкото по реда на чл.26 ЗЗД се прогласява нищожност само на сделки/. След подаване на молба за уточнение и проведено съдебно заседание исковата молба отново не е била уточнена в цялост и ищците са продължили да твърдят, че спор за собственост няма /въпреки изложени факти, сочещи на такъв/ и не предявяват иск за собственост – а поддържат петитума за прогласяване нищожност на акт за държавна собственост. При тези обстоятелства и позовавайки се на постановките на т.4 от ТР 1/17.07.01 и т.5 от ТР 1/9.12.13 на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че първоинстанционното решение е било постановено по нередовна искова молба, нередовността не е била отстранена при оставянето й без движение от въззивната инстанция и поради това решението следва да бъде обезсилено. Посочено е и второ, евентуално основание за недопустимост на атакуваното решение – дори да се приеме, че с подадената молба за уточнение нередовността е била отстранена, то, предвид поддържания петитум, решението е постановено и по недопустим иск. Действащото законодателство не предвижда възможност по исков ред да се установява нищожност на актове за държавна или общинска собственост и на извършеното с тях удостоверяване на собственост, нито възможност за оспорване на тези актове по административен път. Разпоредбата на чл.124 ГПК допуска установителни искове само за права и правоотношение, а по изключение, само в предвидените в закона случаи, за факти с правно значение, а чл.128 ал.1 т.1 АПК предвижда възможност за обявяване на нищожност само на административни актове – какъвто не представлява акта за държавна собственост. Ако е съставен акт за държавна собственост за имот, за който и друго лице претендира да е собственик, то би могло да се защити като поиска от компетентния орган отписване на имота от актовите книги за държавна собственост, а ако това бъде отказано – по исков път, като предяви иск за защита на правото си на собственост /установителен или осъдителен/. Това следва от чл.5 З., според който актът за държавна собственост, съставен от компетентно длъжностно лице и при спазване на предвидените в закона форма и ред, представлява официален удостоверителен документ, който само констатира, а не поражда вещни права, и чиято доказателствена сила действа до доказване на противното, и от разпоредбата на чл.108 и чл.113 П., според които имотите, неправилно актувани като държавни, или за които е отпаднало основанието за актуването им като такива, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител по местонахождение на имота, а при отказ на компетентния орган да издаде заповед за отписване, лицето, поискало отписване на имота, следва да докаже правото си на собственост по общия исков ред. При тези обстоятелства доводите за допустимост на предявения иск и искането за изпращане на делото на административен съд са намерени за неоснователни, първоинстанционното решение – за недопустимо, и като такова то е обезсилено и производството – прекратено.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
В изложението на касационните основания е налице позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Каква е правната защита на собственика на недвижим имот, който е бил закупен от държавата по предвидения законов ред към определената дата, при положение, че държавата или общината не разполагат с оригинала на документа си за собственост, респективно липсва Акт за държавна или общинска собственост?”; 2.”Приложима ли е разпоредбата на чл.5 З., както и другите относими разпоредби на З. и П. при положение, че липсва акт за държавна собственост, съставен съгласно изискванията на тази законова разпоредба, т.е. липсва или не съществува официален удостоверителен документ за собственост на държавата?”; 3. ”При положение, че съгласно чл.17 ал.1 и ал.3 от Конституцията „правото на собственост се гарантира и защитава от закона”, и че „частната собственост е неприкосновена”, защо се създава задължение на собственика на недвижим имот, който е бил закупен от държавата по предвидения законов ред, да доказва отново в съдебно производство, по отношение на държавата, че е собственик?”; 3.”Обоснована ли е защитата на собственик, придобил имота си по предвидения законния ред, по реда на чл.108 от ЗС срещу държавата или общината, при положение, че липсва Акта за държавна собственост, а също така не е доказано по делото, че в актовите книги за държавна собственост се съдържат такива данни към определената дата?”.
Настоящият състав намира, че основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението на касаторите не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изведените въпроси не съставляват правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК на две основания. От една страна те нямат самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд. Той е приел, че първоинстанционното решение подлежи на обезсилване като постановено по нередовна искова молба, чиято нередовност не е била отстранена след оставянето й без движение от въззивната инстанция. Именно тези изводи са обуславящи за крайния резултат – а не останалите – свързани с недопустимостта на претенцията, които са посочени като евентуални /важими ако се приеме, че нередовността е била отстранена – каквато не е разглежданата според въззивния съд хипотеза/. От друга страна, въпросите са неотносими и доколкото съдържат условие, което въззивният съд не е приемал за установено от фактическа или правна страна – а именно, че държавата или общината не разполагат с оригинал на документ за собственост и липсва акт за държавна или общинска собственост, респективно че е налице закупуване на недвижим имот по предвидения в закона ред. В. инстанция се е произнесла с евентуални мотиви по принципния въпрос допустим ли е иск за прогласяване нищожност на акт за държавна собственост – с оглед изричната разпоредба на чл.26 ЗЗД, която предвижда по този ред да се атакува нищожност само на сделки, респективно посочила е какъв е предвидения в З. и П. ред за защита при твърдения, че трето лице е собственик на имот, актуван като държавен. Тя не е обсъждала спора по същество и конкретните факти и обстоятелства по случая – не е изследвала дали държавата или общината разполагат с документ за собственост и оригинал на акт за държавна собственост и дали ищците са закупили имотите по предвидения законов ред – съответно и не е формирала и излагала изводи, че такива документи не са налице, респективно че се касае за собственици, закупили имоти по предвидения в закона ред.
Само за пълнота следва да се посочи и, че по въпросите за допустимостта на установителен иск за факт, за приложимостта на чл.26 ЗЗД и за защитата на правото на собственост на трето лице, което претендира, че е собственик на имот, актуван като общински или държавен, са налице ясни разпоредби, цитирани във въззивното решение, и безпротиворечива съдебна практика /напр. опр.№.436/5.06.12 по ч.г.д. №.386/12.,ІV ГО, реш.№.391/18.10.12 по г.д.№.1139/11, І ГО; реш.№.269/ 03.08.12 по г.д.№.643/11, І ГО, реш.№.136/16.07.12 по г.д.№.1414/10, І ГО, реш.№.721/3.01.11 по г.д.№.401/09, IV ГО, реш.№.198/10.08.15 по г.д.№.5252/14 IV, ГО/. Няма спор, че установителен иск може да бъде предявен само за права и правоотношения – като установяването на факти е изключение, приложимо единствено в изрично предвидените в закона случаи, че по реда на чл.26 ЗЗД може да се търси прогласяване на нищожност само на правни сделки, че актовете за държавна и общинска собственост /които не съставляват правни сделки по смисъла на чл.26 ЗЗД и не са индивидуални административни актове – а официални удостоверителни документи/ имат само констативен характер и при спор за собственост, при неудовлетворяване по реда на чл.108 и чл.113 П., съответното трето лице следва да защити правата си по исков ред чрез предявяване на иск за собственост. В. съд е съобразил така формираната задължителна безпротиворечива практика и е процедирал в съответствие с нея.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.238/8.02.16 по г.д.№.4525/15 на Софийски Апелативен съд, ГК, 12с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: