О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
Гр.С. 11.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.952 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. И. срещу решение №.1485/23.11.16 по г.д.№.1786/16 на Варненски окръжен съд – с което, след отмяна на реш.№.3111/1.08.16 по г.д.№.1371/16 на В. предявеният от касатора иск за признаване за установено, че през периода 14.12.71-31.01.76 е полагал труд на длъжност „секретар на общински комитет” в Д.-Б., е отхвърлен като неоснователни.
Ответната страна Териториално поделение В. на Национален Осигурителен Институт оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.1 ал.1 т.3 З. за неоснователен, тъй като твърденият трудов стаж е недоказан – не би могъл да бъде установен със събраните свидетелски показания поради липса на годни писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж по смисъла на чл.6 ал.1 З.. По отношение на последните е отразил, че следва да съставляват документи, издадени от работодателя, при който е придобит стажа, и по време на полагане на стажа, като в ал.2 на горепосочения текст е налице примерното изброяване. В случая представеното удостоверение УП-3 не е издадено от работодателя ОК на Д., а вписванията в трудовата книжка и представените документи със заявлението за отпускане на пенсия не са издадени по време на полагане на стажа от ищеца. Поради това не представляват друг документ по смисъла на чл.6 ал.2 т.9 З., издаден от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи към отделни моменти от претендирания период от времето за стаж. С оглед на това те не удостоверяват вероятността на трудовия стаж по смисъла на чл.6 ал.1 З. и свидетелски показания за установяването му са недопустими. При това положение и доколкото ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи трудовият стаж, не ангажира годни доказателства, предявеният иск е неоснователен.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „кога се допускат свидетели, които могат да доказват трудов стаж съгласно чл.6 от З.?”, който е и от значение за развитието на правото и точното приложение на закона. Сочи практика /реш.№.401/22.02.16 по г.д.№.228/15, ІV ГО на ВКС/.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Съгласно задължителната практика на ВКС, цитирана от касатора, законодателят е предвидил като изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж наличието на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия; за тях в чл.6 ал.2 е предвидено кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и 2/ да са издадени по време на полагане на стажа; изброяването в чл.6 ал.2 З. е примерно, а не изчерпателно, като освен изброените, писмени доказателства могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж; във всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж. В. съд, като е приел, че в случая свидетелски показания не са допустими, тъй като приложените документи не съставляват такива по чл.6 З. – доколкото не са били издадени от работодателя и по време на стажа, не се е отклонил от горната практика, а я е съобразил. Следва да се посочи и, че в закона /чл.6 ал.4 З./ по отношение на допустимостта на свидетелските показания е налице и друго допълнително изискване – за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендирания стаж – което е ясно формулирано и в случая също не е удовлетворено. Предвид изложеното и доколкото по поставения въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която е съобразена, като същевременно не се касае за хипотеза на неясни или противоречиви норми, респективно за липса на практика или необходимост от промяната или осъвременяването й /т.4 ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС/, основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са налице и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1485/23.11.16 по г.д.№.1786/16 на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: