О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
Гр.С., 01.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. N.1817 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. И. Г. срещу определение №.5168/29.02.16 по г.д.№.514/16 на СГС – с което е оставена без уважение жалбата на касатора срещу определение от 14.10.15 по г.д.№.3487/09 на СРС, ГК, 46с., за оставяне без уважение на молбата му за изменение на предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ответната страна Р. В. Д. оспорва жалбата.
Касационната жалба е недопустима.
Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато те са постановени по дела, чиято цена е под визираната в чл.280 ал.2 ГПК и въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/2010, в сила от 21.12.2010 г./. Такива са решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 20 000лв. /чл.280 ал.2 ГПК/.
В случая съдебното производство е образувано по искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди – в размери съответно 200лв. и 867,23лв., 333,48лв., 900лв., 60лв., 40лв. Доколкото се атакува отказ да се допусне увеличението им поради липса на надлежно уточняване кои претенции се увеличават и в какви размери в рамките на общо посочената сума, то следва да се приеме, че всеки от исковете, предвид исканото увеличение, е с цена под 5000лв. Дори да се приеме, че ищецът е искал увеличение на всеки един от исковете – за неимуществени вреди и за отделни видове имуществени, до размер на по 5000лв., то отново цената им не би могла да обуслови допускане до касационно обжалване. Цената на всеки иск следва да се определи съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК, а именно – търсената сума. При тези обстоятелства е видно, че въззивното определение е постановено по дело, по което цената на исковете е под законоустановения минимум, посочен по-горе. Предвид изложеното то е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Съдът не разполага с компетентност да се произнася по касационни жалби срещу неподлежащи на касационно обжалване актове – независимо от това дали с тях се поставят въпроси, по които няма формирана практика и дали въззивното определение, което се атакува, е законосъобразно или не. Последната преценка би могла да бъде направена единствено ако са налице предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК и обжалваният акт не е изключен от касационен контрол.
Предвид изложеното частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Този изход на спора не препятства касатора във всеки последващ момент до приключване на делото в първата инстанция да увеличи размера на предявените искове – с надлежна молба за уточняване с каква сума уточнява всеки от тях – на основание чл.214 ал.1 изр. последно ГПК /възможност, която му е била указана и от първоинстанционния съд при отхвърляне на молбата за изменение на иска/.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на И. И. Г. срещу определение №.5168/29.02.16 по г.д.№.514/16 на СГС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: