О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
Гр.С., 26.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3678 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” С. срещу решение №.176/31.05.16 по г.д.№.214/16 на ОС Враца – с което е потвърдено решение №.2/4.01.16 по г.д.№.849/15 на Районен съд Козлодуй за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна Д. Б. Х. оспорва жалбата и наличието на правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение – по силата на което ищецът е заемал длъжност ”ръководител отдел „Сигурност – радиоактивни отпадъци” в ДП”Р. С.” – Специализирано поделение „Радиоактивни отпадъци К.”, че то е било прекратено на основание чл.328 ал.2 КТ, че заповедта за прекратяване е незаконосъобразна, тъй като липсва предпоставката сключен договор за управление. Изложени са мотиви, че ответникът Р. няма характер на стопанско предприятие или търговец, което сключва договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ и пар.1 т.2 ДР КТ. Той е държавно предприятие, което не е търговско дружество /чл.62 ал.3 ТЗ/, и е създадено, за да осъществява дейностите по чл.79 ал.1 З. – управление на радиоактивни отпадъци, извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, превоз на радиоактивни отпадъци и пр. Тези дейности нямат характер на стопански по смисъла на горепосочените разпоредби – тъй като са част от изключителния монопол на държавата по регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и безопасното управление на радиоактивните отпадъци, регламентиран в чл.1 З.. Ответникът е държавно предприятие, създадено не с цел постигане на печалба и икономически показатели-а с цел осъществяване на процесните дейностите по управление на радиоактивни отпадъци, които са от изключителна държавна компетентност. Поради това и управлението на държавно предприятие с такъв предмет на дейност и статут не може да бъде свързано с изискването за сключване на договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. Програмите – инвестиционна, производствена, социална и др., не са свързани с конкретни икономически резултати и изпълнението им не може да е предмет на т.нар. мениджърски договор – не само защото тези програми осигуряват изпълнението на предмета на дейност на предприятието, който не е стопански, но и защото самите основни правомощия на изпълнителния директор /като елемент от задължителното съдържание на договора за управление, който директора сключва/, са законово определени и нямат характер на мениджърски функции. На този извод налага и съдържанието на договора за управление от 25.03.15, който не съдъжа бизнес задача с определени икономически показатели, които управляващия следва да постигне, нито бизнес програма. Предвид основателността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ са уважени и тези по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата работа и присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 КТ, като формулира следните въпроси: 1.”Дали, като е държавно предприятие, с точно определен от закона предмет на дейност, регистрирано по чл.62 ал.3 ТЗ, осъществява стопанска дейност, респективно е стопанско предприятие или дали Държавно предприятие „Р. отпадъци”, като единствено по рода си, и осъществяващо държавната политика по безопасно управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация осъществява стопанска дейност, въпреки държавния си характер?”; 2.”При вменена отговорност на изпълнителния директор за изпълнение на годишна програма за дейността, лишен ли е от възможността да си състави собствен екип, с който да постигне изпълнението на годишната програма, за което отговаря?”; 3.”Може ли да се разглежда годишната програма за дейността на предприятието, която е изготвена от изпълнителния директор, и който се отчита впоследствие за нейното изпълнение пред Управителния съвет /УС/ на предприятието, който одобрява изпълнението и втори път пред УС на фонд И., като бизнес програма?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Във връзка с първия изведен въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не е налице. От една страна, въпросът не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – доколкото не е общ и абстрактен, а конкретен, свързан с фактите и обстоятелствата по делото и конкретния ответник – и отговорът му следва да бъде даден с акта по същество – решението. От друга страна, дори да се приеме, че е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото с него се цели поставяне на проблема относно тълкуване на понятието „предприятие” по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на КТ и приложимостта на основанието на чл.328 ал.2 КТ в зависимост от особеностите на работодателя /функции, предмет на дейност, задачи/, по същите е налице задължителна практика на ВКС. В нея безпротиворечиво се приема, че основанието за уволнение по чл.328 ал.2 от КТ е наличието на сключен договор за управление на предприятието, с който на управителя са възложени задачи за успешно управление на стопанската дейност и за изпълнение на определената с него бизнес програма. Затова под предприятие се разбира организация, която развива стопанска дейност /респективно основанието на чл.328 ал.2 от КТ е неприложимо за органи на изпълнителната власт, организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за органи на местно самоуправление/. Такова предприятие съставлява само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигане на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производител ност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции – и именно поради това се предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат /реш.108/19.03.12 по г.д.№.819/11, ІV ГО/. Целта е да се даде възможност на новия ръководител при необходимост да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере екип кадри, с които най-добре да осъществи набелязаните с договора за управление бизнес цели. При преценката – дали един договор, който при сключването му е определен като „договор за управление на предприятие”-има характера на такъв по смисъла на чл.328 ал.2 КТ, и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, следва да се съобрази между какви страни се сключва, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел /т.е. дали се касае за хипотеза, при която договорът отговаря на изискванията да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, като въз основа на нея той е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора /реш.№.32/25.02.2014 по г.д.№.4502/2013, ІІІ ГО на ВКС//. При преценката относно приложимостта на основанието на чл.328 ал.2 ГПК за разглежданата хипотеза въззивният съд е съобразил съществуващата задължителна практика. Той подробно и мотивирано е изложил какви са функциите на ответната страна работодател и специфичният предмет на дейност на предприятието /управление на радиоактивни отпадъци, извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, превоз на радиоактивни отпадъци и пр. – т.е. дейности, които са част от изключителния монопол на държавата по регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и нямат характер на стопански/, основните правомощия на изпълнителния директор /като елемент от задължителното съдържание на договора за управление/ – които са законово определени и нямат характер на мениджърски функции, съдържанието на конкретния договор за управление от 25.03.15 – който не съдържа бизнес задача с определени икономически показатели и бизнес програма – респективно защо не би могло да се приеме, че се касае за стопанско предприятие по смисъла на пар.1 т.2 ДР КТ. При тези обстоятелства не е налице процедиране в отклонение от задължителната практика на ВКС.
Вторият и третият въпрос не са били предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, респективно свързани са с конкретните факти и обстоятелства по делото и решаването на спора по същество. Поради това те не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 ТР 1/09 на ОСГТК на ВКС/.
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат 900лв. разноски за адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.176/31.05.16 по г.д.№.214/16 на ОС Враца.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” С. ЕИК[ЕИК], да плати на Д. Б. Х., ЕГН [ЕГН], на основание чл.78 ал.1 ГПК 900лв. /деветстотин лева/ разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: