О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр.С. 10.04. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
ч.гр.дело №992 по описа за 2017 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. В. Ц. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., срещу определение №24 от 31.01.2017г. по ч.гр.д.№5554/2016г. на Върховен касационен съд, Іг.о.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение ВКС, състав на І г.о., е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Л. В. Ц. срещу определение от 25.11.2016г.по ч.гр.д.№340/2016г. на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено определение № 3912/29.09.2016 г. по гр. д. № 1623/16 г. на Габровския районен съд, с което е прекратено производството по дело като недопустимо.
С обжалваното определение частната касационна жалба е оставена без разглеждане на основание чл.274, ал.4, вр. ал.2 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
С разпоредбата на чл. 280, ал.2, т.3 ГПК от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл. 344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000лв. В настоящия случай предмет на основното производство по делото е предявен от Л. В. Ц. против ЦДГ „Я.“ – [населено място] иск за прогласяване на нищожността на заповед № РД-04-81/25.11.2014г., издадена от директора на ЦДГ „ Я.“- [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“. Спорът, с който Л. Ц. е сезирал съда е извън посочените в чл.280, ал.2, т.3 ГПК спорове, въззивните решения по които подлежат на касационно обжалване. Поради това и съгласно чл.274, ал.4 ГПК въззивното определение за потвърждаване на прекратителното определение на първоинстанционния съд не подлежи на касационно обжалване.
Подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение за потвърждаване на прекратителното определение на първоинстанционния съд по спор, въззивното решение по което е изключено от касационен контрол, се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение№24 от 31.01.2017г. по ч.гр.д.№5554/2016г. на Върховен касационен съд, Іг.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: