О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
[населено място] 01.12. 2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №2941 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Й. П., чрез процесуален представител адв.Н., срещу решение от 07.03.2016г., постановено по в.гр.д.№7/2016г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение от 19.01.2015г. по гр.д.№3031/2013г. на Окръжен съд – Варна, в обжалваните части, с които е прогласена нищожността на договор, сключен на 14.06.2013 г. с нот. акт № 108/201г., чрез който М. Й. П. е прехвърлила от името на В. Г. Д. на себе си недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, ап. 18, подробно описан , срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като приобретателката е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя е настъпила пет дни след сключване на договора, по иска, предявен от С. Г. Д. срещу М. Й. П., на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД; е обявен договора, сключен на 18.06.2013 г. с нот. акт № 114/ 2013г., чрез който М. Й. П. е прехвърлила от името на В. Г. Д. на себе си недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], област В. – ПИ № 019008 с площ от 6.199 дка в м-т „Тумбата“, ПИ № 024015 с площ от 6.100 дка в м-т „Ч.“; ПИ № 039016 с площ от 6.800 дка в м-т „Върбите“; ПИ № 044011 с площ от 7.009 дка в м-т „В. път“ и ПИ № 064005 с площ от 8.000 дка в м-т „К.“ срещу платена цена, за недействителен, тъй като е уговорена цена, значително по-ниска от реалната стойност, защото пълномощникът е договарял със себе си във вреда на продавача, по иска, предявен от С. Г. Д. срещу М. Й. П., на основание чл. чл. 40 и 42, ал. 2 ЗЗД; осъдил е С. Г. Д. срещу М. Й. П. да върне на С. Г. Д. гореописаните недвижими имоти, получените от нея по нищожния и по недействителния договори.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба С. Г. Д., чрез процесуален представител адв.С., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационна обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части, с които е прогласена нищожността на договор, сключен на 14.06.2013 г. с нот. акт № 108/201г., чрез който М. Й. П. е прехвърлила от името на В. Г. Д. на себе си недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, ап. 18, подробно описан , срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като приобретателката е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя е настъпила пет дни след сключване на договора, по иска, предявен от С. Г. Д. срещу М. Й. П., на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД; е обявен договора, сключен на 18.06.2013 г. с нот. акт № 114/ 2013г., чрез който М. Й. П. е прехвърлила от името на В. Г. Д. на себе си недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], област В. – ПИ № 019008 с площ от 6.199 дка в м-т „Тумбата“, ПИ № 024015 с площ от 6.100 дка в м-т „Ч.“; ПИ № 039016 с площ от 6.800 дка в м-т „Върбите“; ПИ № 044011 с площ от 7.009 дка в м-т „В. път“ и ПИ № 064005 с площ от 8.000 дка в м-т „К.“ срещу платена цена, за недействителен, тъй като е уговорена цена, значително по-ниска от реалната стойност, защото пълномощникът е договарял със себе си във вреда на продавача, по иска, предявен от С. Г. Д. срещу М. Й. П., на основание чл. чл. 40 и 42, ал. 2 ЗЗД; осъдил е С. Г. Д. срещу М. Й. П. да върне на С. Г. Д. гореописаните недвижими имоти, получените от нея по нищожния и по недействителния договори.
В. решение е валидно и допустимо. Предвид позоваването на касатор на задържението на В. служебно да провери въззивното решение за неговата валидност и допустимост и позоваването на задължителната практика на ВКС в тази насока, настоящият състав при проверката на въззивното решение не намира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустсимо, поради което същото не следва да се допуска до касационен контрол по такива съображения.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като сочи, че „въззивното решение противоречи на ППВС №7/1965г. по приложението на чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК/отм./, аналогичен на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и възраженията на страните“. Сочи като необсъдени обстоятелството и подкрепящите го доказателства, че тя се е грижила за прехвърлителя в продължение на цялото им съвместно съжителство и най-вече в последните им години. С. обстоятелство и доказателства са приети за неотносими към спора. В. съд е изложил съображения, че от текста на договора се установява, че жилището е прехвърлено от В. Д. срещу престиране на бъдещи грижи и издръжка, които ответницата се е задължила да му осигури до края на живота му; в същия липсва изявление на страните, че договорът е сключен и собствеността на имота е прехвърлена и срещу осигурени до подписването му грижи и издръжка, т.е. и за минали такива. Поради това съдът е приел, че твърдението на ответницата, че договорът е сключен и за минали грижи и издръжка не се доказа по делото. Прието е, че относителна симулативност на договора в частта на задължението на ответницата за даване на грижи и издръжка само занапред, вместо и за осигурени в миналото такива, както и евентуално за надаряване – отблагодаряване за положени грижи и заради близките отношения на страните по сделката, ответницата също не е доказала по делото. Изложени са съображения, че в този случай, фактическата установеност по делото, че ответницата в предхождащия сключването на договора период се е грижила за прехвърлителя, давала средства и плащала сметки и лечение, включително и предвид по-добрите й материални възможности, са без значение за спора. Несъгласието на касатора с изводите на съда не може да обоснове достъп до касационно обжалване.
К. сочи, че „съдът не е съобразил практиката на ВКС относно разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД, съгласно която нищожни са сделките при които липсва съгласие и воля“. Поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело по спор за валидността на договора на друго основание – предявеният иск е за прогласяване нищожност на договора на основание чл.26, ал.2 ЗЗД – поради липса на основание.
К. изразил разбирането си, че въззивното решение противоречи на цитирани от него решения на ВКС, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, цитираните от касатора решения на ВКС касаят случаи, в които макар и от сключването на договор за издръжка и гледане до смъртта на прехвърлителя да е изминало кратко време, за които е прието, че не са лишени от основание, тъй като именно при влошено здравословно състояние същият има непосредствена нужда от лице, което да се грижи за него. В настоящия случай по делото е прието за установено наличие на онкологично заболяване на прехвърлителя /тежко и нелечимо онкологично заболяване на прехвърлителя с прогноза за неизбежен смъртен край в кратък период от време, при липса на всякакви възможности за лечение, при бързо и видимо ежедневно влошаване на състоянието му, като към датата на сключване на договора, която е само пет дни преди смъртта му, той е изпитвал изключително силни болки /не давал да го пипнат/, бил е обездвижен /лежал е/, трудно говорел от болка, а и не искал, не можел да се храни самостоятелно /ответницата го е хранела с пюрета с лъжичка/, ръцете му треперели /при поставяне на отпечатък на пълномощното/, състояние предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на сключване на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключването на сделката за скорошното настъпване на смъртта /изложени са съображения, че ответницата е най-близкия човек на прехвърлителя и е била неотлъчно до него в този период, поради което при знанието на заболяването му, категоричността за неблагоприятната прогноза и при видимото влошаване на състоянието му, тя е била наясно, че той гасне и съвсем скоро ще си отиде, което е станало само пет дни след това/. Изводите на въззивния съд относно изискваните фактически предпоставки за приложението на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвожим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание са в съотвествие със задължителната практика на ВКС – постановени по реда на чл.290 ГПК решение №369 от 08.03.2011г. по гр.д.№76/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение №420 от 11.01.2012г. по гр.д.№99/2011г. на ВКС, ІІІг.о.
К. поставя въпрос: „относно допустимостта за съвместно разглеждане на иск с правно основание чл.40 ЗЗД, направено несвоевременно“. Така поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело, по което искът с правно основание чл.40 ЗЗД е предявен своевременно – чрез изменение на иска при условията на чл.214, ал.1 ГПК, предприето от ищеца с молба от 13.05.2014г., с която ищецът е прибавил ново основание към заявените с първоначалния иск основания за недействителност на договора за покупко-продажба на земеделски земи.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 800лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.03.2016г., постановено по в.гр.д.№7/2016г. на Апелативен съд – В..
ОСЪЖДА М. Й. П. от [населено място], ул“Г.Р.“ №80 да заплати на С. Г. Д. от [населено място], местност „В.“ 355
сумата 800лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: