2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 26.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2618 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1552/13.05.2019 г., подадена от Н. С. Г., подадена чрез адв. Р. Д., против определение № 93/22.04.2019 г. на Окръжен съд – Видин по възз.ч.гр.д. № 136/2019 г., с което е потвърдено определение № 292/29.05.2018 г. на Районен съд – Белоградчик по гр.д. № 111/2018 г., с което е прекратено производството по делото в частта му относно предявения от Н. С. Г. срещу П. Найденоенова Ф. и „Био Ангус Груп“ ООД за прогласяване на нищожност на договор за наем в частта му за 1/2 ид.ч. от недвижим имот, предмет на договор за наем, сключен на 20.09.2016 г. между П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп“ ООД
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но с оглед предмета на делото, по което е постановено обжалваното определение, както и цената на предявения иск и на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните:
С определение № 292/29.05.2018 г. по гр.д. № 111/2018 г., Районен съд – Белоградчик е посочил, че е предявен иск за прогласяване нищожност на договор за наем, сключен на 20.09.2016 г. между П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп“ ООД. Съдът е приел, че искът за прогласяване нищожност на договора е недопустим в частта му за 1/2 ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на този договор за наем и производството по делото в тази част е прекратено. Съдът се е мотивирал, че ищцата сама е навела твърдения и е представила доказателства, че е собственик на идеална част от имотите и е приел, че разполага с правен интерес да води иска само до размера на своето право. В исковата молба са наведени още твърдения, че уговорената наемна цена по договора е в размер на 500 лв. годишно, същото се установява и от приложения като доказателство по делото договор за наем от 20.09.2016 г., чиято нищожност се претендира. Съдът е указал на ищцата Н. С. Г. да внесе държавна такса в размер на 50 лв. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с определение от 02.05.2018 г. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото – арг. чл. 68 ГПК. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК размерът на цената на иска по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем се равнява на наемът за една година, следователно цената на предявения иск е в размер на 500 лв., като съгласно този размер е и събраната държавна такса.
Предвид разпоредбите на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. Ето защо, подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 1552/13.05.2019 г. против определение № 93/22.04.2019 г. по в.ч.гр.д. № 136/2019 г. по описа на Окръжен съд – Видин като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: