О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
гр. София, 27.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 3027/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение №31/27.02.2015 г. по в. гр.д. № 299/2014 г. на Търговишкия окръжен съд , с което е потвърдено решение № 204/24.10.2014 г. по гр.д. № 203/2014 г. на Поповския районен съд , в частта в която [община] е осъдена да заплати на А. А. И. , К. Е. С. , С. Е. С. , С. Е. С. и Р. Е. Ю. , всичките от [населено място] ,общ. Опака по 10 000 лв. за всеки един от тях, която сума , представлява част от обезщетение за неимуществени вреди , причинени от смъртта на Е. С. И. , починал на 26.04.2011 г., съпруг на първата ищца и баща на останалите п ищци , ведно със законната лихва , считано от 01.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането , както и по 3 005,55 лв. законна лихва върху главниците за периода от 26.04.2011 г. до 31.03.2014 г.
В касационната жалба се правят оплаквания, че при постановяване на въззивното решение съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства , установяващи действителните отношения между всеки един от ищците и техния починал наследодател, данните за здравословното му състояние преди злополуката , както и че при определяне размера на дължимото обезщетение не е спазен принципа за „справедливост”по чл. 52 ЗЗД. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което предявените обективно и субективно съединени искове, да бъдат отхвърлени.
. С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба А. А. И. , К. Е. С. , С. Е. С. , С. Е. С. и Р. Е. Ю. , не вземат становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая в представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване има позоваване на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, но липсва формулиран правен въпрос, по отношение на който това основание да се изпълнено, нито е посочена задължителна практика на ВС и ВКС, която да обосновава соченото основание. Вместо това изложението съдържа оплаквания във връзка с преценката на събраните по делото доказателства ,игнориране на част от тях в това число и на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза, оплаквания за липса на мотиви за размера на присъденото обезщетение на децата на починалия , които по своята същност съставляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения и необоснованост .Доколкото това са основания за касационно обжалване на постановеното решение /чл. 281,т.3 ГПК/ , същите могат да бъдат разглеждани едва в производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационно обжалване бъде допуснато. Задължителна практика / решения на ВКС , постановени по чл. 290 ГПК , ППВС №4/1968 /е цитирана в касационната жалба , но отново във връзка с оплаквания за неправилност , а не във връзка с правен въпрос. Единственият формулиран въпрос се съдържа в касационната жалба, а именно:”При противоречиви свидетелски показания на медицинско лице и писмени доказателства съдебно- медицинска експертиза относно влошено здравословно състояние на пострадалото лице , съобразяването с кои доказателства е с предимство и възможно ли е със свидетелски показания да се оборват данните в медицинските експертизи.” Касаторът счита, че този въпрос е от значение за изхода на делото и същевременно е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – / допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/.Този въпрос обаче касае обсъждането и преценката на събраните по делото доказателства поради което няма характер на правен въпрос по см. на т. 1от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС . Съгласно задължителните разяснения , дадени с цитираното тълкувателно решение „Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от възивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.” Следователно така формулираният въпрос няма характер на правен въпрос, което е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска..
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №31/27.02.2015 г. по в. гр.д. № 299/2014 г. на Търговишкия окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: