О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 22.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№60/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. А като пълномощник на Ф. Л. К. от гр. П. срещу определение №1389 от 09.12.2009 год. постановено по ч.гр.д. № 951/2009 год. на Пловдивския апелативен съд
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател сочи, че предмет на обжалване в производството пред ПАС е повторно извършен въвод по изп. Дело №763/2007 год. след като такъв е бил извършен при действието на стария ГПК. / отм./. Счита, че съдилищата неправилно са приели, че действията на съдия изпълнител по повторно извършения въвод не подлежат на обжалване съгл. разп. на чл. 435 ГПК / нов/ ,доколкото в случая с оглед разпоредбата на пар.2,ал.14 от ПЗР на ГПК следва да намерят приложение разпоредбите на ГПК / отм./. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на жалбата по същество.
В представеното по делото изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК във вр. чл. 274,ал.3 ГПК частният жалбоподател сочи, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по няколко процесулноправни въпроси , които според него са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, а именно: относно допустимостта на повторен въвод -въвеждане в реално определените части за ползуване на съсобствен имот, относно реда, по който в случая въводът е следвало да бъде извършен – по реда на ГПК / отм./ или по реда на новия ГПК в сила от 01.03.12008 год., дали предвид разпоредбата на чл. 431 ГПК и чл. 525 ГПК, съдебният изпълнител има правомощие да извърши повторен въвод.
С оглед на това моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба М. О. К. от гр. П., оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и частната касационна жалба по същество.
Върховният касационен съд , състав на 3-то гражданско отделение счита, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните :
С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд, е потвърдил определение № 825 от 14.07.2009 год., постановено по гр.д. № 601/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд , с което е оставена без разглеждане жалбата на Ф. Л. К. от гр. П. против действията на Частния съдебен изпълнител / ЧСИ/ при ОС, гр. П. относно разпределение на ползване на съсобствен имот , представляващ п-л V-2194, в кв. 137 по Застроителния и регулационен план на гр. П., материализирани в протокол от 02.06.2009 год. по изп.д. № 763/2007 год.
За да постанови това определения Пловдивския апелативен съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 435 ,ал.1-5 ГПК тези действия не подлежат на обжалване, поради което подадената срещу тях жалба е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
В съществуващата правна уредба на контрол за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, не е предвидена възможност за проверка актовете на съдилищата по допустимостта на жалбите срещу тези действия, от касационната инстанция.
Съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК, когато са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК, на касационно ожалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото. Безспорно определението, с което се оставя без разглеждане подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител е преграждащо, а с определението на Пловдивския апелативен съд , частната жалба срещу това преграждащо определение е оставена без уважение .
Независимо от това акта на Апелативният съд, не попада в хипотезата на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Последното е така, доколкото производството пред съответния окръжен съд образувано по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не е исково производство , а спесифично контролно производство относно законосъобразността на тези действия, образувано по жалба . Постановеното в това производство решение по същество не подлежи на инстанционен контрол / чл. 437,ал.4 ГПК/ , а постановените преграждащи определения, подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния Апелативен съд като по- горестоящ съд, съгл. разп. на чл. 276,ал.2 ГПК. Акта ,с който Апелативния съд се произнася е окончателен.
В този смисъл са и разрешенията, дадени в ТР №3 от 12.07.2005 год. на ВКС по т. д. № 3/2005 год. на О. събрание на ГК и ТК, което и при действието на ГПК / нов/ е запазило своето значение по принципните въпроси относно характера на съдебно изпълнителното производство и актовете на съдебния изпълнител в него, характера на производството пред окръжните съдилища при обжалване на действията на съдебните изпълнители пред тях и реда за обжалване на актовете по допустимост на тези съдилища по жалбите срещу действията на съдебните изпълнители.
Доколкото определението на Пловдивския апелативен съд не подлежи на обжалване , частната касационна жалба на Ф. Л. К. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на адв. А като пълномощник на Ф. Л. К. от гр. П. срещу определение №1389 от 09.12.2009 год. постановено по ч.гр.д. № 951/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне, пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: