О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 21.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети април , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д. № 1652/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. Л. от гр. С. против решение от 19.06.2009 год., постановено по гр.д. № 662/2008 год. на Софийски окръжен съд , ГК, 3-ти състав , с което след като е отменено решението на Районен съд гр. С. от 27.03.2006 год. по гр.д. № 46/2005год., е постановено ново решение, с което предявените искове са уважени като е прогласена нищожността на договор за дарение , сключен на 21.12.2004 год. с НА №91, том ІІА, рег. № 3* дело №273/2004 год. на Нотариус, с район на действие Самоковски районен съд , с който С. М. К., С. М. Е. и В. М. Е. са дарили на Л. В. Л. собствените си 29/100 ид. части от дворно място – регулиран поземлен имот №751 с площ от 1153 кв.м. идентичен с парцел **** 751 в кв.64 по плана на с. Я., Соф. Обл. , ведно с ? ид. част от южната част на двуетажна жилищна сграда , както и 29/100 ид. части от общите части на жилищната сграда и от стопанската сграда, построена в имота и на осн. чл. 33,ал.2 ЗС Р. А. К., А. Н. Д. , С. Д. К. ,Е. Н. К., В. Н. Д. и И. В. Д. са обявени за собственици на имота, предмет на дарението, за сумата от 3000 лв. , която следва да бъде заплатена на Л. В. Л. в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Касаторът сочи, че съдът е обявил нищожността на процесния договор за дарение поради привидност без по делото да е установено по категоричен начин, че същият прикрива договор за покупко- продажба на имота, както и съдържанието на този договор. Счита, че е недопустимо решението на съда да се основава на показанията на свидетел, който не е очевидец на фактите, решение от 19.06.2009 год., постановено по гр.д. № 662/2008 год. на Софийски окръжен съд , ГК, 3-ти състав, за които свидетелства.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като й се присъдят разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК , приложено към касационната жалба, касаторът сочи, че решението е в противоречие с практиката на ВКС във връзка с прилагането на чл. 133 и сл. ГПК относно въпроса за допустимостта на свидетелските показания. Счита, че в противоречие с тази практика съдът е кредитирал показанията на св. П, който обаче няма преки и непосредствени впечатления за фактите и обстоятелствата, за които свидетелства, а пресъздава разговор с трето лице . Позовава се на Решение №1103/ 07.10.2008 год. по гр.д. № 4121/2007 год. ГК, ІV г.о. на ВКС, според което „свидетелят е лице, което възпроизвежда възприети от него факти и явления от действителността, имащи отношение към предмета на изследване на делото. Представя копия от Р № 28 от 24.03.2005 год. по гр.д. № 1148/2003 год. ,ІІ г.о. на ВКС, Р №2294/28.11.1959 г. по гр.д. №7022/1959 г., ІІІ гр. отд. ,Р № 78 от 01.12.1980 по гр.д. № 68/80 год. ОСГК, Р № 80 от 26.05.2003 год. по гр.д. №1335/2002 год. , ІV г. о. и Р № 2* от 27.09.1967 год. по гр.д. № 1805/1967 г. на ІІ г.о. ВС, които според него са в този смисъл. Посочва също така, че решението третира следните въпроси, които са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото:
– относно това за какви обстоятелства са допустими свидетелски показания;
– допустими ли са свидетелски показания за факти и обстоятелства, които свидетелят не е възприел пряко;
– възможно ли е доказването на симулативност на сделката по реда на чл. 134,ал.2,изр.2 ГПК/ отм./ да се осъществява чрез свидетелски показания за обстоятелства, за които свидетелят твърди, че е възприел от страна в процеса или от друг свидетел по същото дело.
Ответниците по касация Р. А. К., А. Н. Д. , С. Д. К. ,Е. Н. К., В. Н. Д. и И. В. Д. оспорват както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността й, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, на посоченото в нея основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Съображенията за това са следните :
Разпоредбата на чл.280,ал.1ГПК изисква касаторът да е формулирал материалноправен и процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане с обжалваното решение и да е обусловил неговия изход .
Въпросите, които са визирани в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК са процесуалноправни , но първият от тях има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение, което има отношение към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Същевременно следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 134,ал.2,изр.второ ГПК / отм./ допуска изслушване на свидетели , когато трети на една сделка лица се домогват да установят нейната привидност. Законът не въвежда специални изисквания относно показанията на свидетелите и конкретно такива същите да са очевидци на обстоятелствата и фактите, за които свидетелстват. Дали съдът ще даде вяра на свидетел, който не е бил очевидец , а дава показания за факти , които е чул от друго лице, е въпрос на конкретна преценка на решаващият съд, който предвид нормата на чл. 188 ГПК / отм. / следва да ги обсъди и прецени във връзка с всички събрани по делото доказателства.
Посочените в т.2 от изложението въпроси не са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Отговор на първия от тези въпроси е даден в разпоредбата на чл. 133-134,ал.2, изр.2-ро ГПК/ отм./, а вторите два въпроса на практика са интерпретация на първия посочен в изложението въпрос и опират до правилното обсъждане на събраните по делото доказателства и спазване на процесуалните правила в тази насока.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
Мотивиран от горното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.06.2009 год., постановено по гр.д. № 662/2008 год. на Софийски окръжен съд , ГК, 3-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: