О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 23.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1725/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. С. срещу решение №110/15.05.2009 год., постановено по гр.д. №131/2009 год. на Окръжен съд , гр. Х., с което след като е отменено решението на Харманлийския районен съд по гр.д. № 101/2008 год., е постановено ново решение, с което О. С. е осъдена да заплати на Н. Г. П. от гр. С. сума в размер на 4831,83 лв., представляваща обезщетение по чл. 224,ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск за периода от 07.11.2003 год. до 07.11.2007 год. общо 80 дни , ведно със законната лихва, считано от 28.02.2008 год. до окончателното изплащане на сумата , както и мораторна лихва върху сумата на обезщетението в размер на 182,92 лв. за периода от 28.11.2007 год. до 28.02.2008 год.,както и разноски за двете инстанции в размер на 800 лв.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като се присъдят следващите се разноски.
Представено е изложение по чл. 284 ,ал.3,т.1 ГПК. В него касаторът сочи, че в противоречие с практиката на съдилищата въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос като въпреки правомощието по чл. 129 ГПК не е констатирал нередовностите на исковата молба и се е произнесъл по нередовна искова молба / в тази насока е представил и се позовава на Решение № 441 от 31.05.2004 год. по гр.д. № 1435/2002 год. , Определение №715/13.05.2004 год. по гр.д. № 1677/2002 год. на ВКС, ІІІ г.о./ Като материалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК може да се конкретизира този относно условията за уважаване на иск по чл. 224,ал.1 КТ и дали ищецът е легитимиран да претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск , доколкото като председател на Общинския съвет работи по приравнено трудово правоотношение, а не по същинско такова.
Ответникът по касация Н. Г. П. от гр. С., оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване , както и основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обоснована от нейната редовност, за да се допусне разглеждане на касационната жалба, по същество, предвид предвидената в Гражданско процесуалния кодекс факултативност на касационното обжалване, следва формулираните процесуалноправен и материалноправен въпрос да са такива по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, а предвид визираното основание за допустимост на касационното обжалване, следва тези въпроси да се решават противоречиво от съдилищата/ чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ .
В случая посочения в изложението процесуалноправен въпрос има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение при разглеждането на делото от инстанциите „ по същество” и представлява основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281,ал.1,т.3 ГПК , а не за допустимост на касационното обжалване.
Конкретизирания материалноправен въпрос е такъв по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото е от основните въпроси на спора , които са обусловили неговия изход и по които съдът се е произнесъл с обжалваното въззивно решение. Касаторът обаче не е обосновал, посоченото от него основание за допустимост на касационното обжалване. Представените решения на ВКС са неотносими към този материалноправен въпрос и на тяхна база не може да се формира извод относно това дали въпроса се решава противоречиво от съдилищата.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване .
Съобразно изложеното , Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 110/ 15.05.2009 год.,постановено по гр.д. №131/2009 год. на Окръжен съд гр. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: