О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 19.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1829/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по б. техника – гр. П., представлявана от нейния директор М касационна жалба на М. на о. и н. гр. С. срещу решение № 961 от 28.05.2009 год. по гр.д. № 760/2009 год. на Пловдивския окръжен съд , ГО, ІХ с което е оставено в сила решение от 08.12.2008 год. по гр. д. № 108/2008 год. на Пловдивски районен съд , с което е признато за незаконно уволнението на В. С. С. извършено със Заповед № РД 12-441/08.11.2007 год. на Министъра на о. и същото е отменено като В. С. С. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор” в П. г. за б. техника” гр. П.. Отменено е решението на първоинстанционния съд в останалата част като вместо него е постановено ново решение, с което П. г. за б. техника е осъдена да заплати на В. С. С. обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 4 439,70 лв.,ведно със законната лихва ,считано от 10.01.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалби, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК.
Иска се въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В касационната жалба на П. г. по б. техника – гр. П., като процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, е формулиран тази дали решението на ТЕЛК може на осн. чл.113,ал.3 от Закона за здравето да формира „сила на пресъдено нещо” и съдът обвързан ли е изцяло с това решение или може по реда на косвения съдебен контрол да установи неговата действителност.
Касаторът счита , че по този въпрос няма съдебна практика и с оглед на това същият е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/, което сочи като основание за допустимост на касационното обжалване.
В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като процесуалноправен въпрос е посочен въпроса за преклузията на чл. 266 ГПК и приложението на чл. 159 ГПК / нов./ Посочено е ,че въззивният съд не е съобразил обстоятелството , че производството по делото е започнало на 10.01.2008 год. поради което и с оглед разпоредбата на пар.2,ал.1 от ПЗР на ГПК е следвало да се движи по ГПК / отм./ С оглед на това,според касатора съдът неправилно е приел, че направеното искане за допълнителна комплексна експертиза е несвоевременно.
В представеното към касационната жалба на втория касатор -М. на о. и н. , изложение по 284,ал.3,т.1 ГПК, е посочено, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос който е от значение за точното прилагане на закона. С оглед на това като основание за допустимост на касационното обжалване визира това по на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. С. С. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
Ответникът по касационните жалби – Р. и. по образование гр. П. не оспорва жалбите.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
По касационната жалба на П. г. по б. техника – гр. П.:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не са налице доказателства за наличие на визирания в разпоредбата на чл. 325,т.9 от КТ фактически състав. Посочено е, че с Експертно решение на ТЕЛК „ О. заболявания”- П. №0178/29.01.2007 год. ищцата е инвалидизирана за срок до 01.01.2008 год. като и е определена 95% загуба на работоспособността. Независимо от това, с същото решение на ТЕЛК, комисията е дала заключение, че „работата, която лицето изпълнява в момента е подходяща за здравословното й състояние”. Посочено е също така, че Министъра на о. е направил допълнително запитване до ТЕЛК като в негов отговор, с писмо изх. № 18481/11.09.2007 год. комисията е посочила , че не е необходимо трудоустрояването на ищцата, а съгласно чл. 12 от решението на ТЕЛК би следвало да и се подсигури условия на труд съобразени с възможностите и квалификацията й. Въззивният съд се е позовал на решението на ТЕЛК и доколкото същото е влязло в сила, е приел, че съгл. чл. 113 ,ал.3 от Закона здравето то е задължително за всички . Посочено е също така, че за периода, през който ищцата / ответница по касация в настоящото производство/,е работила на длъжността „Директор” на Професионалната г. , няма доказателства , че не е могла да изпълнява възложената й работа. С оглед на тези данни и съображения съдът е приел че не е налице невъзможност ищцата да изпълнява възложената и работа по трудовия договор, поради което фактическия състав на чл. 325,т.9 КТ не е изпълнен. Предвид уважаването на главния иск, са били уважени и акцесорните искове по чл. 344,ал.1,т.2 и 3 КТ.
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне касационно обжалване следва да са удовлетворени изискванията на чл. 280 ГПК като на първо време жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. Такъв въпрос е формулиран , когато същият е бил предмет на разглеждане във обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на спора.
В случая визирания от този касатор първи процесуалноправен въпрос,формулиран в касационната му жалба, не е обусловил изхода на спора пред първата инстанция. В касационната жалба необсновано се твърди, че съдът е третирал решението на ТЕЛК като акт , който се ползва със сила на пресъдено нещо , присъща на влезлите в сила съдебни актове. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 113,ал.3 Закона за здравето и правилно се е съобразил с нея като е обсъдил и останалите данни по делото относими към въпроса дали е налице невъзможност ищцата – ответница по касация да изпълнява възложената й работа.
Що се отнася до посочения в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК въпрос, същият има характер на оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 281,т.3 ГПК , а не на процесуалноправен въпрос, който при наличието на соченото основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, би обусловил допустимост на касационното обжалване.
Независимо от това, следва да се посочи, че съдът е отклонил изслушването на допълнителни експертизи пред втората инстанция не защото е приел, че тези доказателствени искания са преклузирани , а доколкото е счел , че въпросите, сочени като предмет на проверка от експертизите, са неотносими към спора.
По касационната жалба на М. на о. и науката:
Както в касационната жалба , така и в изложението на по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на този касатор не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос , който предвид посоченото основание за допустимост на касационното обжалване / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ да е от значение за точното приложение на закона. Същевременно визираните основания – че въззивното решение противоречи на материалния закон и че същото е постановено при нарушение на процесуалните правила съвпадат напълно с основанията, сочещи на неправилност на обжалваното решение по чл. 281,т.3 ГПК които биха били предмет на проверка едва с при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, постановено от Пловдиския окръжен съд и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение постановено по гр.д. № 760/2009 год. на Пловдивския окръжен съд , ІХ-ти граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: