О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 30.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми април , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1005/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по к. жалба на А. Д. И. чрез процесуалния му представител адв. Г от гр. Д. срещу решение № 49 от 06.04.2009 год., постановено по гр.д. № 57/2009 год. на Варненския апелативен съд, с което след като е отменено решението на Добричкия окръжен съд по гр.д. 494/2009 год. в частта, в която М. на п. е осъдено да заплати на А. Д. И. от гр. Д. сума в размер на 9 095 840 / неденомини/ лева , представляващи обезщетение за имуществени вреди от незаконни актове и действия на съдебен изпълнител при РС гр. Г., Добричка област , ведно със законната лихва от 07.06.2006 год. и разноски, е постановено ново решение, в което в тази част предявеният иск с пр. осн. чл. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен и е оставено в сила решението в останала отхвърлителна част до пълния претендиран размер от 201 600 ден. лв. и са присъдени разноски.
В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./
Иска се въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът твърди, че при постановяване на въззивното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по въпроси от процесуално и материално естество в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а именно :
При преценка основателността на заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност въззивният съд не се е съобразил с указанията ,дадени в отменителното решение на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Касаторът се позовава на решения на ВКС/ Р № 644/13.`12.2007 год., на ВКС, ТК, І т.о. по т.д. № 321/2007 год. , Р №272/29.03.2006 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 837/2005 год., Р №2567/18.03.2003 год. на ВКС, V г.о. по т.д. № 837/2005 год., Р. № 188/17.05.2004 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д. №801/2003 год./ , според които тези указания за задължителни. С оглед на това счита, че несъобразяването с тази задължителност на указанията, представлява произнасяне по процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС/ основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото посочените като практика на ВКС решения нямат задължителен характер/.
Като материалноправен въпрос, който във въззивното решение е решен в противоречие с практиката на ВКС се сочи този за изискуемостта на вземането от причинителя на непозволеното увреждане при наличието на конкуриращо притезание спрямо лицето, което се е обогатило неоснователно, вследствие на увреждането. В тази насока се позовава на решение, постановено по т.д. № 398/2008 год. на ІІ отд., според което след като ищецът разполага с правна възможност да получи обезщетение за претъпени вреди от лицето , което се е обогатило за негова сметка, той може да търси обезщетение за щетата от прекия причинител само ако не съществува друга правна възможност за възстановяване на причинените вреди. Въпросът за конкуриращите притезация според касатора не е застъпен в съдебната практика, поради което е от значение за точното прилагане на закона и развитието за правото / основание за допустимост на касационната обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба М. на п. , оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
Апелативна п. гр. В., не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт поради което е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обусловена от редовността й, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, доколкото не са налице сочените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване.
Съображенията за това са следните:
На първо място, твърдяното от касатора неизпълнение на задължителните указания , дадени в отменителното решение на ВКС, постановено по гр.д. № 5585/2007 ІІ г.о. год., по същество представлява процесуално нарушение , което е касационно основание за отмяна на въззивното решение, при разглеждане на касационата жалба по същество /чл. 281,т.3 ГПК/ и същото не следва да се коментира в производството по допустимост на касационното обжалване, което е предхождащо.
Независимо от това следва да се посочи, че с въззивното решение съдът действително е приел, че давността по отношение на предявения иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ е започнала да тече от момента на отмяна на незаконосъобразните актове и действия на съдебния изпълнител – Х. М. – 29.12.1999 год., когато е постановено решението на ДОС по в.гр.д. № 186/1999 год.,с което те са отменени. Същевременно касаторът ищец в рамките на заявената обстоятелствена част на исковата молба не е посочил пред въззивния съд кои са незаконните фактически действия , респ. бездействия от страна на съдебния изпълнител след отмяната, от които са настъпили претендираните от него вреди , които съдът да провери и да определи друг начален момент на изискуемост на вземането респ. друг момент, от който започва да тече погасителната давност с оглед указанията в отменителното решение на ВКС.
Досежно визирания в изложението материалноправен въпрос във връзка с конкуриращите притезания следва да се посочи, че същият не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и не е обусловил изхода на делото.
С оглед на това не може да се преценява дали този въпрос е решен в противоречие с посоченото решение на № 707 от 08.10.2008 год. по т.д. № 398/2008 год. на ВКС, ІІ отд., ТК и дали неговото решаване е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, доколкото наличието на последното основание следва да се разглежда в контекста на разрешаването на конкретния правен спор, а не по принцип.
Същевременно липсата на обсъждане на този въпрос в решението не е случайно . Обстоятелствата, от които защитата на касатора извежда своите доводи във връзка с твърдяната от него конкуренция на притезацията и от тук за друг начален момент на изискуемост на вземането , не са наведени в исковата молба, а тяхното навеждане за пръв път пред въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, както е в случая, е недопустимо.
По изложените съображения и с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение постановено по гр.д. № 1005/2009 год. на Варненския апелативен съд по к. жалба на А. Д. И. от гр. Д., представляван от адв. Г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: