О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 27.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1556/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. от гр. Д. чрез адв. Н срещу решение № 868/20.05.2009 год., постановено по в.гр.д. № 601/2009 год. на Пловдивския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 237/10.12.2008 год. , постановено по гр.д. № 369/2008 год. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Ал. Д. срещу „БДЖ” – Т. подвижен състав – локомотиви” ЕООД – локомотивно депо гр. П., искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 45/08.12.2004 год. на директора на „П” гр. П. към „БДЖ” ЕАД гр. С., за отмяната му и възстановяване на ищеца на предишната заемана преди уволнението длъжност – „локомотивен инструктор в локомотивно депо”, както и осъждане на ответника да заплати сумата 2 880 лв. – обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за периода 22.12.2004 год. до 22.06.2005 год. , ведно със законната лихва върху тази сума за периода 26.01.2004 год. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят – касатор моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново , с което предявените искове да бъдат уважени . Претендират се и направените в производството разноски.
Към касационната жалба е представено изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване. В него се сочи, че по въпроса за необходимостта от пълно доказване на обективните и субективни признаци на дисциплинарното нарушение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата като е приел, че за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника и служителя е достатъчно да съществува обосновано предположение за противоправността и авторството на деянието. Този въпрос касаторът квалифицира като материалноправен.
Като процесуално правен въпрос сочи този , дали е допустимо преразпределението на доказателствената тежест в процеса, като съдът приеме за доказани определени обстоятелства, поради това, че другата страна не е доказала изгодни за нея факти, както и въпроса – следва ли да се зачете произнасянето на наказателния съд относно това има ли виновно извършено деяние, при оспорване законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание за същото деяние в гражданския процес.
Посочва и представя копия от решения на ВКС, като твърди, че повдигнатите въпроси, в тези решения са разрешени по различен начин от разрешаването им в обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба БДЖ „Т”- локомотиви” ЕООД, гр. П. оспорва допустимостта на касационното обжалване , както и основателността на касационната жалба по същество.
Счита, че ищецът не установява изпълнението на критериите за допускане на касационно обжалване на виззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността й, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, доколкото не са налице сочените в изложението основания за това.
Действително в производството по оспорване на наложеното дисциплинарно наказание –уволнение , работодателят следва да установи извършването на дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание . Това само по себе не отрича разпоредбата на чл. 127 ГПК / отм./ съгласно която всяка страна следва да установи твърдяните от нея факти. Същевременно при постановяване на своето решение, респ. при формиране на своите фактически и правни изводи съгл. чл. 188 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид всички събрани по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност, както и да използва правилата на формалната логика , да приложи съществуващи законови презумпции и фикции, ако такива са предвидени с оглед конкретния правен спор. В случая работодателят – ответник по иска е представил доказателства във връзка с твърдяното от него дисциплинарно нарушение, които са били обсъдени от съда . Доколкото касаторът – ищец е твърдял, че горивото, което транспортна полиция е намерила в негово държане , не е отнето от работодателя, а е закупено от бензиностанция, е следвало да се установи от него в процеса съгл. чл. 127 ГПК/ отм./,което не е сторено. Изводът на въззивният съд, че нарушението действително е извършено е направен в съответствие с посочените процесуални правила, а не въз основа на обосновано предположение, както се твърди от касатора . В тази връзка решението не е постановено и при твърдяното от касатора преразпределение на доказателствената тежест, а при спазване правилото на чл. 127 ГГПК /отм./ .
Същевременно представените от касатора копия от решения на ВКС третират друга правна проблематика, свързана със законосъобразността на наложените дисциплинарни наказания ,поради което твърдението , че по повдигнатите въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие с приетото по тези решения, е невярно.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, за ирелевантно обстоятелството, че наказателното постановление , с което е наложено наказание за престъпление по чл. 194,ал.3 НК при условията на малозначителност , е било отменено. Този извод на съда също не се явява в противоречие с представеното копие от решение № 237 от 07.10.1988 год., І г.о., според което влязлата в сила присъда е задължителна за съда , който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и вината на дееца. Очевидно в случая не става въпрос за присъда, а за решение по наказателно дело от административен характер като отпадането на административно-наказателната отговорност , не изключва гражданската, ако са налице условията за нейното реализиране.
С оглед изложеното, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 868/20.05.2009 год., постановено по в.гр.д. № 601/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: