О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр.София, 20.04.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1423 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Д. Г. от гр. Д., против решението от 10.03.2009г., постановено по гр.д. №1905/2008г. на Варненски окръжен съд, с което след като е отменено частично решението, постановено на 06.06.2008г. по гр.д. №1888/2007г. на Варненски районен съд, са уважени предявените от М. С. М., лично и като законен представител на К. М. М. и Н. М. М. срещу И. Д. Г. искове за общо сумата 2805,98лв., представляваща стойността на извършените разходи по изграждането на пристройка към гараж.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата М. С. М., лично и като законен представител на К. М. М. и Н. М. М. оспорват жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е уважен предявените от М. С. М., лично и като законен представител на К. М. М. и Н. М. М. срещу И. Д. Г. искове за общо сумата 2805,98лв., представляваща стойността на извършени разходи по изграждане на пристройка от 20кв.м. към гараж, находящ се в гр. Д..
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен кантрол, без да е посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от върденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В този смисъл са разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това доводът, че подобренията не са могли да бъдат узаконени не е навеждан в инстанциите по съществото на спора, а доводите, че е следвало да се държи сметка за стойността на подобренията с оглед премахването им, което не е направено с обжалваното решение, не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Те са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 от ГПК, по които касационният съд се произнася ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Поради това, че такъв въпрос не е разрешен с въззивното решение, не е относимо към основание за допускане на касационно обжалване, позоваването на ППВС №6/1974г., с което е прието, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази и че при определяне стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с Решение №2349 от 29.12.1995г. по гр.д. №2926/94г. на ВС, ІVг.о., с което е прието, че приобретателят на недвижим имот не е пасивно легитимиран по иска за подобренията, извършени в него преди прехвърлянето му, тъй като задължението за обезщетяване на подобрителя е възникнало в лицето на бившите собственици на имота, които следва да отговарят за заплащане стойността на подобренията. Позоваването на посоченото решение е неоснователно, тъй като случаите са различни. По делото на въззивния съд е установено, че за ответника като правоприемник на наемодателя, е задължителен сключеният от него договор като договор за наем без определен срок – чл. 237, ал. 2, пр.2 от ЗЗД, съгласно който извършените с разрешението на наемодателя разходи за подобрения е следвало да се приспаднат от наемната цена. При прекратяването на договора за наем с едномесечно предизвестие от приобретателя, който замества наемодателя, изградената с труд и материали на наемателя пристройка на гаража е съществувала в придобития от ответника имот. При тези данни въззивният съд е приел, че ответникът е материалноправно легитимиран по претенцията за заплащане на извършените разходи по изграждането на пристройката към гаража.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 10.03.2009г., постановено по гр.д. №1905/2008г. на Варненски окръжен съд, по касационна жалба от И. Д. Г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: