О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
гр.София, 12.05.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1599 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. М. от гр. В., ч. процесуалния му представител адв. Д, срещу решение от 30.03.2010г., постановено по в.гр.д. №2259/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 08.08.2008г. по гр.д. №7906/2006г. на Варненски районен съд за уважаване на предявените от С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. срещу „У”О. , гр. В. и Н. П. М. за солидарно заплащане на обезщетения на основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. срещу „У”О. и Н. П. М. за солидарно заплащане на обезщетения за солидарно заплащане на по 4000лв. на всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от уронване на доброто име и достойнството на всеки от тях, ч. разпространение на неверни и позорящи ги факти, публикувани на 09.12.2005г. във вестник „Ч” в материал под заглавие „Варненският А. провокирал гейскандал в МАХ”.
С обжалваното решение е прието, че журналистът не носи отговорност за клевета при наличие на проявена професионална добросъвестност – ако бе извършена необходимата проверка, относно истинността на информацията, съгласно установената журналистическа практика, вътрешните фактически правила на съответната колегия или издателство, ч. използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация. В конкретния случай е прието, че авторът на статията не е проявил професионална добросъвестност, тъй като не е потърсил преди публикацията ищците.
С решение №666 от 22.02.2010г. по гр.д. №2878/2008г. на ВКС, І г.о. исковете на С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. срещу Н. П. М. за обезщетение за вреди, претърпени в резултат от уронване на доброто име и достойнството на всеки от тях, ч. разпространение на неверни и позорящи ги факти, в материал, публикуван в друг вестник – 7 дни спорт” в броеве от 08.12.2005г. и 09.12.2005г., от същия автор Н. П. Прието е, че журналистът е предал не свое възприятие, а чуждо възприятие /впечатление/ за факти и би носил отговорност, ако неправилно ги е пресъздал. Журналистът е описал чужди твърдения като е без значение дали са верни и ако посочи източника – не носи отговорност. В тази насока са и допълнителните мотиви на приложеното от касатора решение №891 от 07.06.2002г. по гр.д. №183/2002г. на ВКС, ІVг.о.
С обжалваното решение въззивният съд не се е занимал с въпроса дали журналистът носи отговорност за описаните чужди твърдения, а това означава, че приема този въпрос за неотносим към спора. Поради това е налице противоречиво прилагане на нормата на чл.45 от ЗЗД по въпроса носи ли отговорност по чл.45 от ЗЗД журналист за описани чужди твърдения, чийто източник е описан.
С обжалваното решение и с приложеното решение №666/2010г. на ВКС, Іг.о. противоречиво е решен и релевираният от касатора въпрос: дали разгласеното обстоятелство е позорно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или само от гледна точка на моралните разбирания на общата среда на ищците и на читателите на статиите – в случая кв.”А” в гр. В.. Посочените въпроси са от значение за изхода на канкретия спор, тъй като са относими към предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника-автор на статиите.
Доколкото решението на ВКС е постановено по реда на чл.290 от ГПК, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК /т.2 на ТР № 1/2010 по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Неоснователно е позоваването на ППВС №4/1968г., тъй като касаторът не е посочил кои конкрентни обстоятелства от значение за отделните субективно съединените искове, не са обсъдени от въззивния съд при определяне на размера на обезщетенията. Не са относими към достъпа до касационно обжалване доводите за неправилна преценка на доказателствата, Те са относими към основанията за касационно обжалване, а по тях касационният съд се произнася ако бъде допуснато касационно обжалване на решението. Не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване доводите на касатора, че за по-тежък случай, с широка обществена значимост и разгласяване, е присъден по-малък размер на обезщетение с решение №117 от 04.03.2009г. по гр.д. №101/2008г. на ВКС, ІІІ г.о. Не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е разрешен противоречиво от съдилищата. По въпроса дали изискванията за професионална добросъвестност на журналиста включва разговор с упомените в статията лица, както е приел въззивния съд или не, касаторът не е посочил, че е разрешен в прокиворечие с практиката на ВКС, но не е посочил и представил такава практика.
С оглед изложеното следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение по въпросите, разрешени в противоречие с приложеното решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от от 30.03.2010г., постановено по в.гр.д. №2259/2008г. на Варненски окръжен съд, по касационна жалба на Н. П. М..
УКАЗВА на касатора Н. П. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 320лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: