О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
С. 22.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3076 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Т. П. и С. К. К.-П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 65 от 6.04.2016г. по в.гр.д. № 572 по описа за 2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 437 от 11.03.2015г. по гр.д.№ 864/2014г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД срещу [фирма] /с предходно наименование [фирма]/ за връщане на получена без основание сума в размер на 185 804лв., представляваща част от стойността на вложените от ищците средства за довършване на сградата, находяща се в УПИ ХІХ-211 в кв.211 с площ от 477.40кв.м., по плана на [населено място], м.”П.-Редута” [улица] общ размер на 211 304.76лв., представляващи стойност на подробно описани СМР и в частта, с която е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл.59 ЗЗД срещу [фирма] /с предходно наименование [фирма]/ за заплащане на сумата 185 804лв.,с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищците, която сума представлява част от вложените от ищците средства за довършване на вече описаната сграда, в общ размер на 211 304.76лв. и са присъдени разноски.
Към жалбата е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси, касаещи извършени подобрения /СМР/ в имот от трето лице, когато съществено с тях съществено се е повишили цената му и по- специално: 1. „Кой дължи заплащането им– собственикът, към момента на извършването им или всички последващи приобритатели?, 2. Новият собственик следва ли – освен цената на имота – да заплати на третото лице и стойността на подобренията?, 3.Към кой момент следва да се преценя неоснователното обогатяване: в хода на извършване на СМР или след процеса са изпълнението им и въвеждане на сградата в експлоатация? и 4. Неделимостта на престацията /включваща влагане на средства за извършване на СМР и направата на административни и други разходи за въвеждане на сградата в експлоатация/ и невъзможността да бъде поделена в конкретен дял за всеки от ответниците, води ли до тяхната солидарна отговорност?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Твърди че е преклудирана възможността /тъй като е направена едва с въззивната жалба пред втората инстанция/ касаторът да твърди, че извършването на СМР е продължил до края на 2010г. Ангажираните пред първата инстанция доказателства установяват, че същите са направени през периода 18.11.2008г.-30.12.2009г. /най-късният протокол образец 19 е от 02.2010г./ Счита, че по делото няма доказателства за обогатяване на ответниците, тъй който не е установено извършените СМР от ищците да са повишили стойността на сградата /ответникът е закупил същата 10 месеца след приключване и заплащане на СМР/. Позовава се на постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 79 от 5.02.2009г. по гр.д.№ 5732/07г. на ІІІ г.о., съгласно което задълженията за заплащане на подобренията възникват за собственика на имота, по времето на което те са извършени /не и за последващия/. Претендира направените разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
И. са предявили, при условията на евентуалност, два иска по чл.55 ал.1 и чл.59 ЗЗД за сумата 185 804лв. , представляваща част от стойността на вложени средства за довършване на процесната сграда, които въззивният съд е приел за неоснователни. Относно иска по чл.55 ал.1 ЗЗД се е мотивирал със силата на присъдено нещо, с което е отречено съществуването на паричното вземане след извършена служебна справка и позоваване на влязло в сила решение по гр.д.№ 1729/2011г. на ПОС, с което предявените частични искове на същите ищци срещу същите ответници, на същото основание /за сумата от 25 500лв. от общо дължимите 211 304.76лв./ са отхвърлени. Относно иска по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е акцентирал на факта, че стойността на подобренията се дължи от собственика на вещта към момента на извършването им, а в случая ответниците са придобили имота след извършването им /първият ответник [фирма] е закупил имота на 9.12.2010г., а наличните по делото доказателства установяват, че извършването на подобренията е приключило до 02.2010г./ От тук, е извел извода си за липса на неоснователно разместване на имуществени блага.
При тези данни, по първите два поставени от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото независимо, че отговарят на изискванията за общо основание за допустимост /доколкото са от значение за изхода на спора/ са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика. Наличието на единна и непротиворечива практика по поставените въпроси изключва приложението на посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /вж.т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно същата /например решения № 343 от 2.07.2014г. по гр.д.№ 273382013г. на ІV г.о., № 144 от 17.06.2016 г. на ІІІ г.о. № 571 от 14.10.2008 г. по т.д. № 313/2008 г. на І т.о., № 69 от 8.2.2011 г. по гр.д. № 44/2010 г. / – в хипотезата на чл. 59 ЗЗД подобрителят има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил /извършените разходи за строителството/ и тази, с която собственикът се е обогатил /увеличената стойност на имота/, като преценката е към датата на извършване на съответната строителна дейност. Последващите приобритатели придобиват имота с подобренията /защото при покупката те са заплатили увеличената стойност на собственика на имота / и нямат задължения към третото лице, извършило в предходен момент подобренията.
Настоящият съдебен състав счита, че останалите въпроси на касатора – дали неоснователното обогатяване в конкретния случай следва да се преценя в хода на извършване на СМР или след процеса на изпълнението им и въвеждане на сградата в експлоатация и дали посочената престация е неделима – доколкото са фактически и изискват преценка на ангажираните по делото доказателства, каквато във фазата по допустимост не може да извършва, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост /вж.т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65 от 6.04.2016г. по в.гр.д. № 572 по описа за 2015г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.