О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
С. 28.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 3145 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Г. Й. А. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против определение № 427 от 17.05.2017г. по гр.д.№ 5260/2016г. на Върховен касационен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивно решение по гр.д.№ 1338/2015г. на Окръжен съд Бургас досежно иска с правно основание чл.26 ал.1 изр.3 ЗЗД за признаване нищожност на договор за замяна на 1/3 ид. ч. от пет броя земеделски земи за телевизор, закупен през 2011г., на стойност 1 299лв. Искането на жалбоподателя е за отмяна на обжалвания акт в посочената част и връщане на делото за постановяване на акт по чл.288 ГПК.
Срещу така подадената частна е жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва основателността на подадената жалба. Счита, че цената на иска следва да се определи съгласно чл.69 ал.1 т.4 ГПК. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна помощ и съдействие от 24.07.2017г.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба като подадена от лице с правен интерес от обжалване и в срок – е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество обаче е неоснователна:
Настоящият жалбоподател е подал касационна жалба срещу постановен от БОС въззивен акт от 19.07.2016г. по гр.д.№ 1338/2015г., по която със свое определение № 427 от 17.05.2017г. по гр.д.№ 5260/2016г. ВКС не е допуснал касационно обжалване досежно искове по чл.26 ал.1 изр.3 ЗЗД за признаване нищожност на договорите за продажба на недвижими имоти по н.а.№ 45/2012г. и № 46/2012г. Със същото определение ВКС е оставил жалбата без разглеждане, като недопустима, в частта досежно иска с правно основание чл.26 ал.1 изр.3 ЗЗД за признаване нищожност на договора за замяна на по 1/3 ид.ч. от пет броя земеделски земи. Позовал се е на нормата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, съобразявайки, че цената на иска се определя съгласно чл.69 т.4 ГПК, а в случая заменените имоти са с данъчна оценка под 5 000лв. и под посочения праг е и цената на получената по замяната движима вещ / 1 299лв./
Възражението на жабоподателя, изразено в настоящата частна жалба е, че искът е за собственост и съдът е следвало да приложи предвиденото в чл.280 ал.2 т.1 ГПК изключение. Мотивира се с обстоятелствата, че при замяната едната страна престира правото си на собственост и че искът за установяване на нищожност съдържа установяване и на принадлежност на самите вещни права върху прехвърлените обекти. Твърди, че установителният иск по чл.26 ал.1 ЗЗД е за принадлежност на вещни права.
Настоящият съдебен състав не споделя изложеното възражение и счита постановеният съдебен акт за правилен поради следното :
Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост /вж. чл.280 ал.2 т.1 ГПК/.
В конкретния случай, предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане жалбата на касатора досежно предявен облигационен иск, с правно основание чл.26 ал.1 изр.3 ЗЗД, за признаване нищожност на сключен договор за замяна. Съгласно чл.69 ал.1 т.4 ГПК цената на този иск, доколкото договорът за замяна е с предмет вещни права върху пет имота – се определя от данъчната им оценка, която е както следва : за нива, съставляваща имот № 013035 – 198.50лв., за нива, съставляваща имот № 015042 – 336.80лв., за нива, съставляваща имот № 019026 – 127.90лв., за нива, съставляваща имот № 023026 – 23.80лв. и за ливада, съставляваща имот № 027019 – 11лв. Сборът от посочените оценки е под 5 000лв. Под 5000лв. е и стойността на движимата вещ, с която е извършена замяната.
Предявеният иск за нищожност на договор за замяна не е иск за собственост, както твърди жалбоподателят, защото няма за предмет установяване на вещно право, а преценка за действителността на сключената сделка. За него е приложимо правилото, а не изключението по чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Следва да се има пред вид и че по делото спор относно цената на иска в срока по чл.70 ал.1 ГПК не повдиган, поради което всички възражения в този смисъл са преклудирани.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение № 427 от 17.05.2017г. по гр.д.№ 5260/2016г. на Върховен касационен съд в обжалваната прекратителна част
ОСЪЖДА Г. Й. А. ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес в [населено място] [улица] ет.1-2 да заплати на Т. А. Д. със съдебен адрес: [населено място] [улица] сумата от 1 500лв./хиляда и петстотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.