Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр.София, 04.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №357 по описа за 2009 год.
Производството е по §2, ал.3 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Й. А. Д. от с. К., Пловдивска област, срещу решението от 11.01.2008г. по гр.д. №874/2006г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след като е отменено решението от 30.05.2006г. по гр.д. №1160/2002г. на Пловдивски окръжен съд, са отхвърлени предявените от Й. А. Д. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено.
Ответниците по касационната жалба Й. Ж. Н., В. Л. В., Ц. С. И. и Т. А. П. оспорват жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор.
Третите лица-помагачи не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният Пловдивски апелативен съд след като е отменил първоинстанционното решение е отхвърлил предявените от Й. А. Д. срещу Й. Ж. Н., В. Л. В., Ц. С. И. и Т. А. П. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 11000лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерни действия на ответниците, изразяващи се в клеветнически твърдения и обиди против личността на ищеца.
Установено е, че ответниците са изготвили писмо с подписка от 348 жители на с. К., с вх. №32 от 16.10.1998г. до директора на РИОСВ-Пловдив. Те считат, че конкретните действия, проверки и предписания на инспекцията до кмета на селото са в резултат на подадените от ищеца жалби до РИОСВ-гр. Пловдив, против жителите на селото и замърсяването на околната среда, което те причиняват с неправилното събиране и извозване на боклука и отвеждането на отпадните води от стопанските дворове и къщи. Тяхната преценка е, че с тези жалби са подложени от ищеца на ежедневен терор, а написаното от него го прави черноглед писец. В писмото са изразени привързаността им към селото, техния бит, свързан с отглеждането на домашни животни, и естественото им желание за по-добър, спокоен и нормален живот. Съответстват на съдържанието на писмото и изводите на въззивния съд, че конкретни искания за предприемане на действия от адресата на писмото не са правени. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е основал решението си на показанията на свидетеля П кмет на селото, които счита, че са възприети без да се отчете неговата заинтересованост. В съдебното решение са възпроизведени показанията на свидетел за техниченските и финансови затруднения на жителите на селото за изграждане на допълнителни септични ями в поземлените имоти, но фактически и правни изводи въз основа на тях съдът не е направил, поради което доводите на касатора за неправилност на решението поради нарушение на разпоредбата на чл.136 от ГПК/отм./, са неоснователни.
Правилни са изводите на въззивния съд, че изразите „ежедневен терор” и „черноглед писец”, употребени в съдържанието на писмото, са използвани в преносен смисъл, представляват клишета от разговорната реч и имат значение за причиняване на постоянно безпокойство, измъчване от човек, който описва само негативната страна на живота. Посочените изрази са общи фрази, с преносно значение, което само въз основа на субективна преценка и мироглед, могат да имат обидно или клеветническо звучене само на субективна основа и при определен индивидуален начин на мислене, за което не може да се носи деликтна отговорност, тъй като не може да се държат отговорни ответниците за начина на мислене и възприемане на ищеца. Липсва обективна обидна оценка или клеветническо твърдение, въз основа на което да може да се приеме, че ответниците със своето поведение действително, обективно и умишлено са нарушили правилата, защитаващи личността на ищеца и неговата обществена оценка и самооценка. С писмото не са разгласени позорни обстоятелства за ищеца – конкретни факти на миналото или настоящето, които или дават конкретна информация за определени негативни прояви на личността, или са илюстрация за настъпване на определени последици от същото поведение. Такава информация не се съдържа в употребените в писмото изрази „ежедневен терор” и „черноглед писец”. Тези изявления представляват оценъчни съждения на ответниците, попадащи в правото за изразяване на мнение, подкрепени от броя и съдържанието на жалбите на ищеца. С оглед изложеното правилно въззивният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД поради недоказано от ищеца противоправно поведение на ответниците, обективирано в написаното писмо. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината, съединени от правната норма в едно единство. Липсата на някой от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Поради това необсъждането на доказателствата, становищата и доводите на страните, относими към останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, не е съществено нарушение на процесуалния закон – чл.188, ал.1 от ГПК/отм./, тъй като не се е отразило на правилността на съдебното решение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 11.01.2008г. по гр.д. №874/2006г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след като е отменено решението от 30.05.2006г. по гр.д. №1160/2002г. на Пловдивски окръжен съд, са отхвърлени предявените от Й. А. Д. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: