О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр.София, 04.03.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №32 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. Д. от гр. С., срещу определението от 18.06.2009г. по ч.гр.д. №2756/2009г. на Софийски градски съд, с което след като е потвърдено разпореждане от 23.01.2009г. по ч.гр.д. №46427/2008г. на Софийски районен съд за отхвърляне на молбата за издаването на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК и изпълнителен лист срещу „К”АД/в неплатежоспособност/, за сумата 9324,92лв. и лихва от 31.01.2003г. до окончателното изплащане.
Ответникът по жалбата „К”АД/в неплатежоспособност/ не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният Софийски градски съд е потвърдил разпореждането на Софийски районен съд за отхвърляне на молбата за издаването на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК и изпълнителен лист срещу „К”АД/в неплатежоспособност/, за сумата 9324,92лв. и лихва от 31.01.2003г. до окончателното изплащане.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искането не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, във връзка с чл.410, ал.2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /какъвто характер има и настоящото определение/, подлежат на касационно обжалване когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решен е противоречиво от съдилищата; от значение е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Жалбоподателят е релевирала разрешените от въззивния съд правни въпроси: дали в заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да посочи периода на обезщетението по чл.225, ал.1 от ГПК и размера на обезщетението за забавеното му плащане; дали може да посочи обстоятелствата, на които основава вземането си, извън изпълзвания образец на заявлението за издаване.
Разрешаването на релевираните от жалбоподателя правни въпроси е от значение на изхода на заповедното производство, образувано по нейно заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми на основание чл.225, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основания за допускането на касационното обжалване на въззивното определение е чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Налице е соченото основание за допускане на касационно обжалване, доколкото въпросите на заповедното производство са предмет на нова нормативна регламентация, по която съдебната практика е недостатъчна. Поради това следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.
Заповедното производство започва въз основа на заявление за издаване на заповедта за изпълнение. Заявлението се подава по утвърден образец-бланка /чл.425, ал.1 от ГПК/. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. С оглед на това препращане редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Следователно заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Такова обстоятелство в случая се явява и периодът, за който се претендира обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Без посочване на периода, за който се претендира обезщетение, претендираното вземане не може да се счете достатъчно индивидуализирано в съответствие с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, така че да бъде предмет на съдебна защита, независимо от нейния вид – в рамките на исковото производство, или на изпълнителното производство /част от което е и заповедното/. Правилно е прието също, че в обстоятелствената част на заявлението не е индивидуализиран предмета на заповедното производство и с оглед на посоченото в заявлението, че претенция с правно основание чл.225, ал.1 от ГПК е била уважена в приключило исково производство. По отношение на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД в заявлението не е посочена цената на вземането, в нарушение на изискването на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК, във връзка с чл.410, ал.2 от ГПК. Доводите на жалбоподателя, че се касае до законна лихва, не кореспондират с данните по делото за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е отхвърлено с разпореждането, потвърдено от въззивния съд с обжалваното определение.
Правилни и са и изводите на въззивния съд, че след като заявителелят е използвал правилния образец на заявлението по чл.410 от ГПК, не може да сочи обстоятелствата по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, във връзка с чл.410, ал.2 от ГПК, като препраща към заявление в „свободен текст”, кое подала по друго дело, нито да сочи такива обстоятелства пред въззивната инстанция. Проявление на характерния за заповедното производство по действащия Граждански процесуален кодекс формализъм, е въведеното специфично съдържание на заявлението-образец по чл. 410 ГПК, материализиращо искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение /чл. 425, ал. 1 от ГПК/. Законът в чл.425, ал.2 от ГПК, изрично предвижда, че е нередовно заявлението, когато заявителят не е използвал образец или е използван неправилен образец, както и че съдът трябва в писменото си указание за отстраняване на нередовността до приложи съответния образец. Останалите нередовности на заявлението не могат да бъдат поправени, а наличието им има за последица отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /чл.411, ал.2, т.1 от ГПК/. Невъзможността за поправянето на нередовностите следва от спецификата на заповедното производство, която обуславя специалния характер на регулиращите го норми /глава тридесет и седма на ГПК/ по отношение на общите процесуални правила, съдържащи се в част първа на ГПК. Освен това, тя произтича от липсата на изрично предвидена възможност за даване указания във връзка с редовността на заявлението и същевременно – от липсата на препращане към нормата на чл. 129, ал.2 от ГПК, установяваща задължение на съда за даване на указания във връзка с редовността на исковата молба.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.06.2009г. по ч.гр.д. №2756/2009г. на Софийски градски съд, по частна касационна жалба на Н. П. Д..
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 18.06.2009г. по ч.гр.д. №2756/2009г. на Софийски градски съд, с което след като е потвърдено разпореждане от 23.01.2009г. по ч.гр.д. №46427/2008г. на Софийски районен съд за отхвърляне на молбата за издаването на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК и изпълнителен лист срещу „К”АД/в неплатежоспособност/, за сумата 9324,92лв. и лихва от 31.01.2003г. до окончателното изплащане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: