О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр.София, 02.03.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №7 по описа за 2010 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Д. Б. от гр. П., срещу определението от 11.09.2009г. по ч.гр.д. №2040/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.06.2009г. по гр.д. №264/2009г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради отказ от иска.
Ответника по частната жалба Т. С. Г. оспорва частната жалба като неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
С молба, подадена от Б. Д. Б. по първоинстанционното дело, е направил отказ от иска и искане за прекратяване на производството.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по предявения от Б. Д. Б. срещу Т. С. Г. иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, поради отказ от иска на основание чл.233 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че при наличие на изричен писмен валиден отказ от иска, доводите на Б. за неизпълнение на постигнато между страните извънсъдебно споразумение относно спорното материално право, са неотносими към законосъобразността на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основания за допускането на касационното обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Частният жалбоподател е представил изложение на основанията за касационно обжалване, но в него единствено излага доводи за неправилност на обжалваното определение. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на обжалваното определение, по която касационната инстанция дължи произнасяне, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното определение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
Частният жалбоподател не е формулирал правния въпрос, който счита, че е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 на ГПК. Не е посочена от жалбоподателя задължителна или каузална практика на ВКС или актове на съдилищата, за да аргументира произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или наличието на противоречива практика на съдилищата по решен от въззивния съд конкретен правен въпрос. Представени са определения на ВКС по допускане на касационно обжалване на въззивни решения, които не са относими към разрешените правни въпроси от въззивния съд с обжалваното определение. Липсва и обосновка за приложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предпоставките по чл.233 от ГПК за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска са същите като по отменения ГПК – чл.119, ал.2, по приложението на който има практика на ВКС, и не може да се приеме, че разглеждането на частната жалба би било от значение за точното прилагане на закона, както и на развитие на правото. По приложението на чл.29 от ЗЗД също има установена практика на ВКС, която не се нуждае от променяне. Отказът от иска е процесуално действие на ищеца, негово изявление, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като го счита за неоснователен. Отказът от иска би бил опорочен поради измама, когато волеизявлението е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у ищеца. Тежестта на доказване на измамата лежи върху ищеца. Дали измамливите действия на ответника или трето лице са могли да доведат в заблуждение ищеца и да го подведат да се откаже от иска, се преценяват с помощта на субективен критерий, при който се съобразяват личните качества на измамения. В случая не са били ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за измамни действия на ответницата, а е представено уверение, че ищецът е дипломиран юрист. Отказът от иска е отговарял на изискванията за валидност по чл.233 от ГПК – изхожда от ищеца, адресиран е и е подаден от него до съда, поради което има за процесуална последица прекратяване на делото с определение, което няма пречка да бъде постановено в закрито съдебно заседание.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 11.09.2009г. по ч.гр.д. №2040/2009г. на Пловдивски окръжен съд, по частна касационна жалба на Б. Д. Б. от гр. П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: