О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр.София, 22.04.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1848 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. П. П. от гр. С., чрез адв. Л, срещу решение от 10.06.2009г., постановено по гр.д. №124/2008г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решението от 28.12.2007г. по гр.д. №3147/2007г. на Софийски районен съд, е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат мъжът и жената, а упражняването на родителските права спрямо малолетното дете В е предоставено на бащата А. А. П..
Жалбоподателката счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата А. А. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е допустима. Неоснователни са доводите на ответника по жалбата, че жалбата е просрочена. Връчването на препис от решението на процесуалния представител на страната след като страната е оттеглила пълномощията не може да се счете за релевантно към теченето на срока за касационно обжалване, а също и получаването на препис от решението лично от страната, което не е датирано.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение след като е отменено първоинстанционното решение, е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат мъжът и жената; упражняването на родителските права спрямо малолетното дете В е предоставено на бащата А. А. П.; определен е режим на лични отношения между детето и майката В. П. П. и е осъдил последната да заплаща месечна издръжка на детето В. в размер на 50лв.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, който е по-пригодният да упражнява родителските права родител.
Жалбоподателят се позовава на основаниата за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Сочи практика на Върховния касационен съд, на която счита, че въззивното решение противоречи по въпроса за обстоятелствата, с оглед на които се преценява интересът на детето, на който се основава решението по чл.106, ал.2 от СК. Позоваването на представените решение №1273/20.01.2009г. по гр.д. №4346/2007г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №1208/04.11.2008т. по гр.д. №797/2008г. на ВКС, ІVг.о. не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като са постановени при установените по делото конкретни обстоятелства. Позоваването на Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г. на Пленума на ВС също не обосновава допускане до касационно обжалване, тъй като въззивният съд е основал решението си на интересите на детето, преценени с оглед релевантните за тази преценка обстоятелства и според указанията в цитираното постановление: родителските качества на страните, полагане грижи и умение за възпитанието, подпомагане подготовката за придобиване на знания, социално обкръжение и битови условия, привързаност между детето и родителите, помощ от трети лица. Доводи за неправилна преценка интереса на детето с оглед на тези обстоятелства, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. Поради това неоснователно е позоваването на жалбоподателката на съдебна практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ за задължението на съда за преценка на всички доказателства по делото, становищата и доводите на страните. Неоснователни са доводите за наличие на противоречива практика с оглед на постановените решения в хода на инстанционното производство, даващи противоречиво разрешение на интереса на детето. Тези разрешения не формират съдебна практика, тъй като решенията не са влезли в сила.
Предвид изложеното в разглеждания случай не може да се приеме, че са налице релевираните основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по приложението на чл.106, ал.2 от СК /отм./ има съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
По допускането на касационно обжалване на решението за в частта за вината не е посочен правен въпрос, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.06.2009г., постановено по гр.д. №124/2008г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на В. П. П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: