О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
С., 15.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : И. П.
М. Р.
като изслуша докладваното от съдия П. т.д.№ 61279 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Т. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение от 9.12.2015г. по в.гр.д. № 2277 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което изцяло е отменено решение от 5.03.2015г. по гр.д.№ 469/2014г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено, на основание чл.422 ал.1 ГПК по предявен иск от [фирма] по отношение на касатора, че дължи сумата от 26 352.82лв., от която 25 515.81лв. главница по договор за банков кредит № 018 – 366512 от 1.10.2007г. и сумата от 113.54 евро, равняваща се на 222.07лв., договорна лихва за периода 25.08.2012г.-25.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2013г., когато е подадено заявлението, за които на 19.04.2013г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 12828/2013г. на СРС и са присъдени следващите се разноски.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Искът, с правно основание чл.422 ГПК, е предявен след като длъжникът е направил две възражения по издадена от районният съд, въз основа на представен договор за банков кредит от 1.10.2007г., заповед за изпълнение по чл.417 ал.9 ГПК за сумата 25 51581лв. Първото е за недължимост на сумата, а второто му възражение е за липса на надлежно уведомление на длъжника от страна на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С постановения акт, въззивният съд не е възприел извода на районния за липса на доказателства за уведомление на длъжника Д. Т. Г. за волята на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Счел е, че представените по делото три броя товарителници, съдържащи отбелязване на дата 28.01.2013г. и подпис на получател, ясно удостоверяват, че последната е била уведомена именно за факта, че поради непогасяване на задълженията й по договор за банков кредит, „П. банк България” е обявила същия за предсрочно изискуем. Изводът си за липса на спор в заповедното производство между страните по това обстоятелство, съдът е аргументирал с факта, че подобно изрично възражение в подадения отговор на исковата молба няма, като в него Г. е възразила само относно размера на главницата и за наличието на неравноправни клаузи в договора.
Доколкото, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, касационното обжалване е предпоставено от наличие на посочено от касатора общо основание за допустимост /поставен материално и процесуално правен въпрос от значение за изхода на спора/, за което да е налице някое от изчерпателно посочените в т.1-3 специални основания, касаторът представя изложение, в което се позовава на противоречие на въззивния акт с т.18 от ТР №4 от 2013г. по въпрос, касаещ приложението на чл.60 ал.2 ЗКИ и по-специално за необходимостта от съобщаване на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от страна на банката, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо. Този въпрос касаторката поставя във връзка с изложен в касационната жалба довод, че от изпратената товарителница не е ясно какво точно е съобщено на длъжника.
Настоящият съдебен състав намира, че по така поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване, на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно установената практика с т.18 от постановеното ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС – за да стане изискуемо, в хипотеза на предявен иск по чл.422 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, банката следва да упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и да е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Съгласно т.11а от същото ТР № 4 – оспорванията във връзка с вземането на кредитора, направени от длъжника в подаденото от него възражение по чл.414 ГПК, следва да бъдат разгледани от исковия съд, независимо от това дали са повторени или не в отговора на исковата молба. Изводът, че направените оспорвания във възражението по чл.414 ГПК подлежат на разглеждане в исковото производство /като спорни, а не като безспорни/, произтича от възприетото становище по т.9 от ТР № 4, че процесуалните последици от предявяването на иска по чл.422 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че е налице специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 9.12.2015г. по в.гр.д. № 2277 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 527 лв. /петстотин двадесет и седем лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :