О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 15.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 4660 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от В. К. С. и Д. Х. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против определение № 177 от 25.07.2016г. по гр.д.№ 2912/2016г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане тяхна частна касационна жалба против определение от 20.01.2016г. по ч.гр.д.№ 673/2015г. на Окръжен съд Кюстендил. Считат постановения акт за неправилен, като желаят да бъде отменен, а подадената частна жалба, разгледана по същество.
Срещу същата е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна по следните съображения:
Предходният състав на ВКС е бил сезиран с частна касационна жалба против определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение за прекратяване на производството по делото. Същата е оставена без разглеждане на основание чл.274 ал.4, във вр.с чл.280 ал.2 ГПК. Съдебният състав е съобразил, че предмет на прекратеното производство са парични вземания в общ размер от 5 100лв. /като част от стойността на извършени подобрения в размер на 53 205лв./, претенцията е заявена общо от двамата ищци – съпрузи, без да са посочени обстоятелства /договор или естество на престацията/, обосноваващи извод за нейната неделимост. Именно с оглед извода, че се касае за делима парична претенция, предявена от двама ищци, съдът е приел, че е сезиран с два обективно съединени частични иска с цена на всеки, определена съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК, в размер половината от общо претендираните 5 100лв. Посочил е, че пред вид облигационния /а не вещен/ характер на претенцията, наличието на съпружеска имуществена общност е ирелевантно.
Възраженията на жалбоподателите са обосновани с неделимия и бездялов характер на съпружеска имуществена общност на имота, в който са извършени подобренията, чиято стойност претендират. Считат, че нейния неделим характер определя и неделимост на исковата претенция. Твърдят, че тъй като в случая не можело да се определи кой от съпрузите какъв дял от подобренията е извършил /претенцията на единия би могло да е за 5 001лв., а на другия за 99лв./, исковата молба е останала нередовна и е следвало да бъде оставена без движение. Отделно твърдят, че не е отчетен факта, че във всяко положение на делото е било възможно искът да бъде изменен, като бъде увеличен или единият ищец да оттегли молбата си и тогава касационното обжалване би било допустимо.
Настоящият съдебен състав намира така изложените доводи за неоснователни, а обжалвания акт за правилен по следните съображения :
Цената на иска за парично вземане е размерът на търсената сума. Съгласно чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и се определя към момента на предявяване на иска. След приключване на първото заседание за разглеждане на делото, по съображения за правна сигурност, определената цена става окончателна и не може да бъде променяна, още по-малко пред касационната инстанция. В този смисъл – при проверката си за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК, касационният състав е бил длъжен да изгради правните си изводи единствено и само въз основа на заявената от ищците искова претенция. След като е съобразил, че предмет на прекратеното производство са парични вземания в общ размер от 5 100лв., предявени от двама съпрузи, без заявени обстоятелства по чл.128 ал.1 ЗЗД, правилно е преценил, че се касае до предявени два отделни иска, всеки един от които е под 5 000лв. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. Фактът, че ищците са съпрузи, не води до друг извод. При спор с облигационен характер /какъвто е спора за парично вземане без значение дали е във връзка с вещ, за която се твърди, че е от имуществената общност/, съпрузите нямат отношение на необходими другари по смисъла на чл.216 ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК, настоящият съдебен състав намира за правилен направеният извод, че с оглед цената на иска, постановеното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВРЪРЖДАВА определение № 177 от 25.07.2016г. по гр.д.№ 2912/2016г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.