О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 12.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 1782 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от А. Й. Я. от [населено място] против определение № 435 от 15.02.2017г. по в.гр.д.№ 1540 по описа за 2016г. на Варненски окръжен съд, с което е допълнено на основание чл.248 ГПК решение № 1579 от 8.12.2016г. по в.гр.д.№ 1540/2016г. в частта му за разноските като е осъден да заплати в полза на В. Д. В. сумата от 94.34лв, разлика до пълния размер на присъдените от първата инстанция разноски съобразно постановения въззивен акт. Счита обжалвания акт за неправилен и преждевременно постановен, пред вид наличието на подадената касационна жалба и съществуващата възможност да бъде променен изхода от делото.
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното :
Въззивният съд е постановил въззивно решение № 1579 от 8.12.2016г. по в.гр.д.№ 1540/2016г., с което е отменил постановения първоинстанционен акт в частта, с която е обявен за относително недействителен по отношение на кредитора-ищеца А. Я. сключеният между П. А. М. и В. Д. В. договор за дарение, обективиран в н.а. № 17 т.ІІ рег.№ 1910 д.№ 171 от 21.03.2013г. и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил така предявения иск с правно основание чл.135 ал.3 ЗЗД и е потвърдил решението на районния съд в останалата му част, с която е отхвърлен и другия предявения иск с правно основание чл.135 ал.3 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на кредитора-ищеца А. Я. сключеният между П. А. М. и В. Д. В. договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 18 т.ІІ рег.№ 1911 д.№ 172 от 21.03.2013г.Със същият акт, въззивният съд е осъдил ищеца по делото А. Я. да заплати съответно на ответника П. А. М. сумата 2 220лв. и на ответника В. Д. В. сумата 822.47лв., направени и пред двете инстанции разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК. В. Д. В.
След направено искане от В. Д. В. по чл.248 ГПК, ВОС е постановил процесното определение № 435 от 15.02.2017г. по в.гр.д.№ 1540/2016г., с което е осъдил А. Я. да му заплати сумата от 94.34лв., „представляваща разликата до пълния размер на присъдените от първоинстанционния съд разноски, възлизащи на 1 000лв.” В мотивите е посочено, че общият размер на направените пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение е 1 000лв., съдът е присъдил 905.66лв. с оглед уважената от него част на иска. Пред вид на обстоятелството, че въззивният съд е отхвърлил изцяло предявените искове, на ответника се дължи пълният размер на направените от него пред първата инстанция разноски / вече присъдените 905.66лв. и още 94.34лв./
Пред настоящата инстанция – направеното в частната жалба възражение не касае размера на присъдената сума, а необходимостта от присъждането й пред вид предстоящото произнасяне от касационната инстанция по реда на чл.288 ГПК и възможността от промяна на изхода от делото и следващата /в такъв случай/ промяна на размера на дължимите разноски.
Настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен, а направеното възражение за неоснователно. Съгласно чл.78 ГПК – всяка инстанция дължи произнасяне по искането на страните за разноски съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част от иска. Доколкото произнасянето е на базата на постановен от съответната инстанция акт, във всички случаи, към момента на произнасяне от съответния съд – не е налице окончателен акт и всяка по-горна инстанция пререшава въпроса за разноските с оглед постановения от нея акт. В този смисъл – постановеният от въззивният съд акт по чл.248 ГПК е правилен и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 435 от 15.02.2017г. по в.гр.д.№ 1540 по описа за 2016г. на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.