О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
Гр.С., 30.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4358 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.4378/27.05.16 по г.д.№.1697/16 на Софийски градски съд, ІІ Ас. – с което е потвърдено решение №.ІІ-64-9/5.03.15 по г.д.№.8178/14 на СРС, 64с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД за неоснователен на предявеното основание. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от договор за покупко-продажба на недвижим имот /изповядан във формата на нотариален акт/, в който е обективирано съгласието им цената на сделката да е 61000лв. с ДДС; сумата е била платена от ищеца на ответника с платежно нареждане и е постъпила по сметката му; за плащането й ответникът е издал фактура за 61000лв. – в която не е посочил, че сумата 61000лв. включва цена по сделката и ДДС, съобразно договореното между страните. При тези обстоятелства въззивната инстанция е намерила, че ищецът е претърпял вреди от действия на ответника – на негови служители, но не поради виновно противоправно поведение на тези служители-за което той носи гаранционна имуществена отговорност, а поради неизпълнение на договорни задължения. След като страните са постигнали съгласие за цена на сделката 50833,33лв. и ДДС 10166,67лв. – която сума ще бъде възстановена на ищеца като данъчен кредит и не е част от цената по сделката, без значение е дали ответникът продавач има право да декларира сделката като облагаема или не. Тези факти могат да имат значение за данъчната изрядност на страната, но нямат значение по отношение на ищеца и точното изпълнение на поетите с договора задължения. Съдът е заключил, че ищецът има право на парично обезщетение, но не на процесното основание. Доколкото не може да се уважи иск на незаявено основание, исковата претенция за заплащане на обезщетение на деликтно основание е отхвърлена.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „при продажба на недвижим имот между лица, регистрирани по ЗДДС, в случай, че цената е уговорена като включваща ДДС, но след получаване на сумата продавачът издаде фактура, в която размерът на ДДС не е отразенна отделен ред и купувачът не може да ползва данъчен кредит за заплатения на продавача ДДС, по какъв ред следва да се търси обезщетение за претърпените от купувача вреди – по реда на деликтната или по реда на договорната отговорност”.
Настоящият състав намира, че изведеният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставеният въпрос не е общ и абстрактен – каквото е изискването на чл.280 ал.1 ГПК, а фактически – свързан с конкретните факти и обстоятелства на случая. Отговорът му следва да се даде при разрешаване на спора по същество след обсъждане на доказателствата, с акта по същество – решението, а не в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.2 ГПК касаторът дължи направените от ответната страна разноски. Доколкото по делото са представени доказателства за платени такива в размер на 1200лв. за адвокатски хонорар, а касаторът изрично /с молба от 7.03.17/ оспорва горепосочения размер като прекомерен, настоящият състав намира възражението за основателно. Разноските са направени по повод на касационна жалба, която не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по спор, който не се отличава с особена фактическа и правна сложност, и приключва на фаза производство по допускане на касация по чл.288 ГПК. При това положение на ответната страна следва да се присъди минимално дължимия размер на адвокатско възнаграждение съобразно чл.9 ал.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500лв.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.4378/27.05.16 по г.д.№.1697/16 на Софийски градски съд, ІІАс.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да плати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: