О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
Гр.София, 09.05.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.5257 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. И. срещу решение №.1668/1.08.16 по г.д.№.2353/16 на Софийски апелативен съд, 7с., – с което е потвърдено решение №.724/22.01.16 по г.д.№.1504/10 на Софийски градски съд, ГО, 5с., за осъждане на касатора да плати на С. М. Т. на основание чл.59 ЗЗД 3228,20лв. обезщетение за лишаване от ползване за периода 3.07.04-30.06.09, ведно със законна лихва и разноски – като искът е охвърлен за разликата до пълния предявен размер от 27000лв. като неоснователен.
Ответната страна С. М. Т. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил искът по чл.59 ЗЗД за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение за уважаването му. За да достигне до този извод е приел, че за предявения период ответницата е ползвала без основание част от притежаван от ищеца имот /С.Т. е придобил с нотариален акт №.74/9.08.93г. имот пл.№.443; негова източна граница е имот пл.№.444-собственост на ответницата П.И. съгласно нотариален акт от 1948г. (като още от 1960 имотите са се намирали в населено място и границата между тях, съгласно регулационния план от 2001г., съвпада с тази, установена с кадастралния план от преди 1956г.); при заграждението на притежавания от ответницата имот в него попадат части от този на ищеца /40,50кв.м./, като няма спор, че тя ги е ползвала през процесния период (налице е застрояване с ниска едноетажна стопанска постройка с площ 6кв.м., складова и свободна дворна площ)/. При това положение, доколкото страните не са уредили отношенията си във връзка с ползването на имота, е приложима разпоредбата на чл.59 ЗЗД; размерът на обедняването на собственика и обогатяването на владелеца следва да се определи с оглед размера на пазарния наем на недвижимия имот, който собственикът би получил в случай, че между страните или между правоимащия и едно трето лице съществуваше договор за наем; така определеното обезщетение възлиза на 3401,62лв.
Съдът е намерил възражението за придобиване по давност от ответницата на ползваните реални части от имот пл.№.443 за неоснователно. Мотивирал се е с това, че в чл.59 З. /отм./, редакция от 1.06.73 – в сила до 31.12.00 – е постановена забрана за придобиване по давност на реално определени части от дворищно регулационни парцели /възможност за такова придобиване съществува след изменението на З. от 1.01.2001 /чл.59 З.(в сила от 1.01.01г.) впоследствие е възпроизведен в чл.200 ЗУТ/ – с което е позволено придобиване по давност на реална част от парцел, но при спазване на определени условия/. Изключение от принципа за придобиване по давност на части от парцели, които не могат да се обособят като отделен парцел, е предвидено в чл.181 ал.3 З. /отм./ – с който е създадена фикция, според която владението върху реална част от парцела се е считало за владение на идеална част, равняваща се на частта от реално владяното място от целия парцел. Правилото е представлявало изключение от общата забрана на чл.59 З. /отм./ и действието му е било ограничено само до изтеклата до влизане в сила на З. давност. В тази връзка съдът е приел, че от ангажираните доказателства не се установява наличието на такова владение за периода 1963г.-1973г. /когато влиза в сила З./ – което би могло да легитимира ответницата като собственик на спорната част по давност. От друга страна, не са налице и изискванията на закона – преди 1.06.73 действащи са били разпоредбите на ЗПИНМ, като съгласно чл.40 ал.2 ЗПИНМ /ред. от 59г./, който се е отнасял до възможността части от парцели да бъдат предмет на отчуждителни сделки, завети и придобивна давност, тълкувана във връзка с ал.1 на същия член и чрез аргумент за противното, за да може част от парцел да бъде предмет на придобивна давност, изискването е частите, на които се разделя по този начин парцела, да са с размери, при които според действащите тогава разпоредби на пар.30-43 ППЗПИНМ могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели /ТР 76-1967-ОСГК/. При това положение съдът е формирал извод, че ответницата не е могла да докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на придобивната давност и искът с правно основание чл.59 ЗЗД е основателен за сумата 3401,62лв. Доколкото, обаче, за периода 1.01.04-2.07.04 вземането е погасено по давност, той следва да се уважи за сумата 3228,20лв. – дължимо обезщетение за периода 3.07.04-30.06.09г.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса „Налице ли е забрана за придобиване по давност по чл.59 З./отм./ през периода 1.06.73-1.01.01 на реална част от неурегулиран поземлен имот, находящ се в строителните граници на населеното място?” /реш.№.219/10.12.15 по г.д.№.1716/15, І ГО, реш. №.117/28.09.90 по г.д.№.137/09, 5чл. състав ВС, реш.№.1102/29.12.08 по г.д.№.4818/07, ІІ ГО на ВКС и др./.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос са налице. Съгласно цитираната задължителна практика на ВКС /реш.№.219/10.12.15 по г.д.№.1716/15, І ГО/ забраната за придобиване на реално определени части се отнася само за дворищнорегулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. С дворищно регулационния план от неурегулираните дотогава недвижими имоти се образуват дворищнорегулационни парцели за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели. Очертанията и размерите на недвижимите имоти преди регулацията не влияят върху осъществяването на градоустройствените предвиждания, поради което и в З. /отм./ няма норма, забраняваща извършването на разпоредителни сделки с реални части от такива имоти. Въззивният съд, пред който са били повдигнати възражения за приложимостта на цитираната задължителна практика – предвид доводите, че в случая безспорно се касае за придобиване по давност на реални части от неурегулиран имот /регулационният план е едва от 2001г./, а не от парцел – не я е съобразил и не е обсъдил целия твърдян от ответницата и релевантен /с оглед горната практика/ период на упражнявано владение, през който имотът е бил извън регулация и би могъл да бъде своен. Предвид изложеното по поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 64,56лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1668/1.08.16 по г.д.№.2353/16 на Софийски апелативен съд, 7с.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 64,56лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: