О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
гр. София, 01.08.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №608 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Н., Т. С. С., И. Б. Н., Ю. И. Н. и А. И. Н., чрез процесуалния им представител адв.Т., срещу въззивно решение от 02.12.2016г., постановено по в.гр.д.№251/2016г. на Силистренски окръжен съд.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата М. М. А. и С. М. А., чрез процесуалния им представител адв.Р., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С решение от 05.07.2016г. по гр.д.№356/2014г. на Тутракански районен съд са отхвърлени предявените от Н. Х. Н. /Н. Д./, Т. С. С. и И. С. Н. /И. Д./, като по отношение на последния производството е продължило в лицето на законните му наследници И. Б. Н. /И. Д./, Ю. И. Н. /Х. Д./ и А. И. Н./А. Д./ срещу М. М. А. и С. М. А. искове:
І. Искове за атакуване на действителността на пълномощно с нотариална заверка на подписа с peг. № 6968 и на съдържанието – № 6969 от 18.11.2009г., издадено от упълномощителя С. С. Н. на пълномощника М. М. А., както следва:
1. за установяване нищожността на упълномощителната сделка поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, изразяващо се в непредвиждането на продажна цена при упълномощаването, като неоснователен;
2. за унищожаване на упълномощителната сделка поради липса на възможност на упълномощителя да разбира или да ръководи действията си при сключването на сделката по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, тъй като към момента на упълномощаването упълномощителя е страдал от психично заболяване, който иск се явява погасен по давност;
3. за унищожаване на упълномощителната сделка поради измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД, тъй като пълномощника е изготвил пълномощно, в което е посочил редица правомощия за управление и стопанисване на процесния имот, като е въвел в заблуждение продавача относно последиците от подписването на пълномощното за разпореждане с имота, като неоснователен;
ІІ. Искове за атакуване на действителността на договор за покупко – продажба, сключен под формата на нотариален акт № 138/23.12.2009г., както следва:
1. за установяване на нищожността на договора поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, изразяваща се в липсата на представителна власт у пълномощника за сключването на договора при посочените в последния условия, като неоснователен;
2. за установяване на нищожността на договора поради противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в частност разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, изразяващо се в това, че пълномощникът се е договорил сам със себе си без изрично съгласие на упълномощителя, като неоснователен;
3. за установяване на нищожността на договора поради липса на основание на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, изразяваща се в неполучаване на цената по сделката и неотчитането й, като неоснователен.
С първоинстанционното решение е признато за установено между ищците Н. Х. Н. /наиле Д./, Т. С. С. и И. С. Н. /И. Д./, като по отношение на последния производството е продължило в лицето на законните му наследници И. Б. Н. /И. Д./, Ю. И. Н. /Х. Д./ и А. И. Н./А. Д./ и ответниците М. М. А. и С. М. А., че договор за покупко – продажба сключен под формата на нотариален акт нотариален акт № 138/23.12.2009г., е относително недействителен спрямо ищците, тъй като представителят и лицето, с което той договаря /самият представител и съпругата му/, са се споразумели във вреда на представлявания;
Осъдени са на основение чл. 34 ЗЗД ответниците да предадат владението на ищците върху: Нива, с площ от 54,977 дка, четвърта категория, в местността “К. 14”, съставляваща имот № 014002 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Г., при граници и съседи: имот № 014014 – нива, имот № 014013 – нива, имот № 014012 – нива, имот № 014011 – нива, имот № 014010 – нива, имот № 014019 – нива, имот № 050029 – полски път, имот № 050028 – полски път, имот № 050027 – полски път/съгл. скица № Ф./22.12.2009 г., изд. от ОСЗ – [населено място]/.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответниците – по отношение на уважените искове и от ищците – в отхвърлителните части – по отношение на два от исковете за нищожност на договора за покупко-продажба, а именно – поради противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и поради липса на основание на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД.
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените искове:
за признаване за установено по отношение на отвтниците, че договорът за покупко – продажба сключен под формата на нотариален акт № 138/23.12.2009 г. е относително недействителен, тъй като представителят и лицето, с което той договаря /самият представител и съпругата му/, са се споразумели във вреда на представлявания, като бъдат ОСЪДЕНИ да предадат владението на ищците върху имота, предмет на договора.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените: иск за атакуване на действителността на договор за покупко – продажба, сключен под формата на нотариален акт № 138/23.12.2009 г., за установяване на нищожността на договора поради противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в частност разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, изразяващо се в това, че пълномощникът се е договорил сам със себе си без изрично съгласие на упълномощителя, както и за установяване на нищожността на договора поради липса на основание на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, изразяваща се в неполучаване на цената по сделката и неотчитането й.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите сочат основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „валидно ли е съдебно решение на въззивната инстанция, в което съдът е обсъдил основания за отмяна на първоинстанционното решение, различни от посочените от страните“.
Касаторите сочат, че са обжалвали първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове за нищожност на договора: 1. по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради нарушаване на закона – чл.39, ал.1 ЗЗД за това, че договорът не съответства на дадените пълномощия и представителят е действал за своя сметка и 2. Поради липса на основание на договора – чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД поради нарушаване на чл.183 ЗЗД затова, че съдържанието на договора лишава представлявания от правото да получи цената по сделката, тъй като упълномощеният е действал в своя полза. Въззивният съд разгледал основания за отмяна по въпроси: 1. Налице ли е договаряне сам със себе си без изрично съгласие на упълномощителя и 2.налице ли е липса на основание на договора, изразяващо се в неполучаване на цената по сделката и неотчитането й.
По доводите, че не е отговорено на релевирани доводи, че съдържанието на договора лишава представлявания от правото да получи цената по сделката, тъй като упълномощеният е действал в своя полза – не е въпрос от значение за валидността на договора, а за неговото изпълнение, както е приел и въззивния съд, поради което разрешаването му е извън предмета на спора по конкретното дело.
Касаторите сочат, че във въззивната жалба ответниците повдигнали следните въпроси:1. Оспорване правото на ищците да искат нищожност на процесната сделка поради това, че не са страна по договора, а се явяват трети лица по сделката и 2. Че Т. не е извършил правилна преценка за наличието на увреждане на представлявания и в какво се изразява то. Въззивният съд разгледал въпроса: допустими ли са показания по чл.164, ал.1, т.4 ГПК доколкото се установява погасяването на парични задължения, установени с нотариален акт.
По въззивната жалба на насрещната страна – твърденията на касаторите относно съдържанието на въззивната жалба на насрещната страна не кореспондират с релевираното в нея оплакване, че първоинстанционният съд не е отчел, че „ищците се явяват трети лица за атакуваната сделка по смисъла на чл.165, ал.2, изр.2 ГПК“.
Касаторите считат, че по поставения въпрос въззивното решение е в противоречие с решение по гр.д.№5534/2014г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№4492/2014г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№1740/2014г., Іг.о., решение по гр.д.№5688/2014г. на ВКС, ІVг.о. С приложените решения, представляващи задължителна съдебна практика по приложението на чл.269 ГПК, е прието, че въззивният съд с оглед нормата на чл.269 ГПК се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК; За това, което не е посочено във въззивната жалба като порок на първоинстанционното решение, касаещ правилността на същото, ефектът на първоинстанционното решение се запазва и въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на това решение, а следва да го потвърди.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като поставеният от касатора въпрос за валидността на въззивното решение не е разрешен в приложените съдебни решения, а и в тях по същество е прието, че се касае за неправилност на въззивното решение тогава, когато е постановено в противоречие на разпоредбата на чл.269 ГПК.
Въззивният съд е приел, че при преценка на твърдението за относителната недействителност на договора спрямо ищците, тъй като представителят и лицето, с което той договаря, се споразумели във вреда на представлявания, първоинстанционният съд е пренебрегнал събраните гласни доказателства, като е възприел, че показанията са недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото се установява погасяването на парични задължения, установени в нотариален акт № 138/23.12.2009 г. Посочено е във въззивното решение, че съдебната практика на ВКС възприема схващането, че всички ограничения по чл. 164 ГПК са валидни само ако касаят правоотношения между самите страни в процеса, но не и когато се касае за такива с трети лица. Изложени са съображенията на съда, че в случая погасяването на паричното задължение по отношение на покойния понастоящем представляван от ответника продавач-наследодателя на ищците, поради което и събирането на гласни доказателства относно това обстоятелство е прието за допустимо, като въззивният съд е приел, че в този смисъл е Определение №1/05.01.2015 г., постановено по дело № 246/2014 г. на ВКС, IV ГО. По тези съображения е прието, че свидетелските показания, дадени пред първата инстанция следва да бъдат ценени, като бъде съобразено твърдението им, че за закупения имот на собственика е заплатена сумата от 16 500 лв. в еврова равностойност. Прието е, че реално заплатената цена е доказано 16 500 лв., което е пренебрежимо малко по – ниско от пазарната цена, дадена от назначената по делото експертиза – 17 000 лв. и напълно в рамките на свободата на договаряне без да обуславя вреда за продавача.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение, доколкото по поставения от касатора и уточнен от съда въпрос: „по приложението на чл.165, ал.2 ГПК относно ограничението на свиделските показания , когато страна по сделката се домогва да установи симулация на волеизявлението“, въззивното решение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№375/2010г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че: „Процесуалният закон забранява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да става със свидетелски показания /чл.164 ал.1 т.6 от ГПК, чл.133 ал.1 б.”Е” от отменения ГПК/, т.е. твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват с документ. Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл.165 ал.2 изр.1 ГПК /съответстващо изцяло на чл.134 ал.2 изр.1 от отменения ГПК/, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията /не съдържа признание за нея/, но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно. Правилото на чл.165 ал.2 изр.1 ГПК обаче няма за цел да постанови невъзможност симулацията да се разкрива пълно чрез едностранно съставен документ. Неговата цел е друга – да каже кога забраната по чл.164 ал.1 т.6 ГПК е преодоляна и против съгласието на страната, срещу която се води процеса за установяване на привидността.“
Доколкото въззивното решение е в противоречие със задължителната съдебна практика относно необходимостта от представяне на обратен документ, респ. начало на писмено доказателснтво от позоваващата се на симулацията страна по сделката, въззивното решение следва да бъде допусната до касационно обжалване в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените искове: за признаване за установено по отношение на отвтниците, че договорът за покупко – продажба сключен под формата на нотариален акт № 138/23.12.2009 г. е относително недействителен, тъй като представителят и лицето, с което той договаря /самият представител и съпругата му/, са се споразумели във вреда на представлявания, като бъдат осъдени да предадат владението на ищците върху имота, предмет на договора.
Третият от поставените от касаторите въпроси и значението на нееквивалетността на престациите по сделката ще бъдат обсъдени по съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.12.2016г., постановено по в.гр.д.№251/2016г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 05.07.2016г. по гр.д.№356/2014г. на Тутракански районен съд са отхвърлени предявените искове: за признаване за установено по отношение на отвтниците, че договорът за покупко – продажба сключен под формата на нотариален акт № 138/23.12.2009 г. е относително недействителен, тъй като представителят и лицето, с което той договаря /самият представител и съпругата му/, са се споразумели във вреда на представлявания, като бъдат ОСЪДЕНИ да предадат владението на ищците върху имота, предмет на договора.
УКАЗВА на касаторите Н. Х. Н., Т. С. С., И. Б. Н., Ю. И. Н. и А. И. Н. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: