О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
Гр.С., 08.12.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.60126 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. Ю., Г. Ю. И., С. Ю. Ю. и С. Ю. М. срещу решение №.733/13.04.16 по г.д.№.686/16 на Софийски апелативен съд, 7с., – в частта, с която е потвърдено реш.№.4906/6.07.15 по г.д.№.9550/14 на Софийски градски съд, І-13с., в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумите над 20000лв. до 26000лв.
Ответната страна ЗК [фирма] оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията на чл.226 ал.1 КЗ/отм./ за ангажиране на отговорността на ответника като застраховател по „гражданска отговорност” на водач, който, нарушавайки правилата за движение, е причинил смърт на Ю. И. Ю. – съпруг и баща /съответно на първата и на останалите/ на касаторите-за претърпените от тях вследствие на загубата неимуществени вреди. Между страните е било постановено влязло в сила решение, с което на ищците са били присъдени на горното основание претендирани при условията на частичен иск суми – по 60000лв. ведно със законната лихва. Спорът е концентриран върху размера на претенциите от по 26000лв. за всеки ищец – съставляващи разлика над присъдените по 60000лв. до пълните претендирани размери. В. съд, на база показанията на разпитаните свидетели, е приел, че между пострадалия и ищците са съществували много близки отношения; всички се разбирали много добре и живеели в едно домакинство – с изключение на дъщерята С., която била омъжена и живеела в съседното село, но и тя всяка седмица посещавала семейството и помагала, а и баща й полагал грижи за детето й. Доходите му били основен източник на средства за семейството, то разчитало на неговата морална и финансова подкрепа в период, в който другите били безработни. Инцидентът се отразил тежко на всички, не излизали никъде, затворили се в себе си, не общували с други хора. Особено тежко понесла загубата съпругата А., при която се появил проблем с нервите, като страданията й продължават и понастоящем, особено след като децата вече не живеят заедно с нея. Като е отчел установените чувства на обич и привързаност между ищците и пострадалия, както и уважените по-рано искове за по 60000лв., съдът е приел, че за справедливото обезщетяване на болките и страданията следва да се определи общата сума от по 80000лв. Посочил е, че при определянето й меродавен е моментът на настъпване на вредата – 30.03.08, като е съобразил и практиката на съдилищата в подобни случаи.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовават на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като сочат, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1. „Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезите на предявен иск срещу застрахователя?” /реш.№.88/9.07.12 по г.д.№.1015/11, ІІ ТО, реш.№.749/5.12.08 по т.д.№.387/ 08, ІІ ТК/; 2. „Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, освен принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, да съобразява и лимитите на застрахователно покритие, както и социално-икономическата обстановка в страната?”/реш.№.28/9.04.14 по т.д.№.1948/13, ІІ ТО, реш.№.83/6.07.09 по т.д.№.795/08, ІІ ТО, реш. от 8.02.06 по г.д.№.1575/03, ІІІ ГО/; 3. „Следва ли съдът при определяне на справедлив размер на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди да съобразява и съдебната практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи и период?”; 4. „Задължително ли е съдът да се произнесе по всички наведени доводи на страните и при техния анализ да изложи обосновани мотиви или е достатъчно единствено да се спомене на конкретното възражение?” /П./13.07.53, реш.93/6.07.10 по т.д.№.808/ 09, І ТО, реш.№.125/29.05.12 по г.д.№.534/11, ІV ГО, реш.№.200/ 1.10.13 по г.д.№.2254/13, реш.№.239/14.11.12 по г.д.№.1207/11/; 5. „Налице ли е процесуално нарушение по чл.266 ал.3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискан с въззивната жалба свидетел, който в нарушение на процесуалните правила не е бил изслушан от първоинстанционния съд? /реш.№.105/18.05.13 по г.д.№.1008/ 13, ІV ГО/.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпрос №.5. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да допусне до разпит като свидетели недопуснатите такива, ако вече разпитаните не са установили обстоятелствата, за които са били посочени; когато първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение, свидетелите трябва да бъдат разпитани от въззивния съд, щом страната е поискала това с въззивната жалба-в случая не се касае за несвоевременно ангажиране на доказателства по вина на страната, а за своевременно поискани доказателства, които не са допуснати поради процесуални нарушения на съда; в тази хипотеза събирането на доказателствата пред въззивния съд е допустимо. Обосновани са оплакванията във въззивната жалба, че въззивната инстанция е процедирала в отклонение от горепосочената практика – като е отказала да разпита свидетел, своевременно поискан пред първата инстанция и недопуснат до разпит от нея предвид чл.159 ал.2 ГПК. С оглед на изложеното по въпрос №.5 следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
Мотивиран от горното и доколкото касаторите са освободени от държавна такса, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение №.733/13.04.16 по г.д.№.686/16 на Софийски апелативен съд, 7с., в обжалваната му част.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: