О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
Гр.С., 24.03.2017
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4231 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. К. Л. от една страна и Х. Д. Л. и Л. В. К. от друга срещу решение №.578/29.03.16 по г.д.№.5454/15 на Софийски апелативен съд, 7с. С атакуваното решение първоинстанционното такова – реш. №.5730/31.07.15 по г.д.№.521/08 на Софийски градски съд, І-7с. – е: 1/ обезсилено като недопустимо – в частта, с която [фирма] е осъдено да плати на основание чл.49 ЗЗД на И. Л. К. 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законна лихва от статия „Уволнен за корупция пак на държавна работа”, публикувана във в.”Труд” на 23.03.16, като производството в тази част е прекратено, 2/ отменено – в частта, с която Л. К. и Х. Л. са осъдени да платят на И. Л. К. всеки по сумата над 1500лв. до 15000лв. – като в тази част предявените срещу тях искове по чл.45 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни, 3/ потвърдено – в частта, с която Х. Л. и Л. К. са осъдени да платят на И. Л. всеки по 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно с лихви и разноски. К. Л. оспорва решението в частта му за обезсилване и отмяна на първоинстанционното решение с отхвърляне на исковете. К. Х.Л. и Л. К. атакуват решението в частта за потвърждаване на осъдителната част на първоинстанционния акт.
Х. Д. Л., Л. В. К. и [фирма] оспорват жалбата на И. Л..
И. Л. оспорва жалбата на Х. Л. и Л. К.; [фирма] не я оспорва.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – от клеветнически и обидни твърдения в статия „Уволнен за корупция пак на държавна работа”, публикувана във в.”Труд”, за частично основателен. Съдът е приел, че по делото няма спор относно факта, че на 23.03.06 във вестник „Труд” – печатно издание на [фирма], е публикувана статия с горното заглавие, че неин автор е журналистът Р. П., че в статията е изложено, че – ветеринарят Л., който е единственият чиновник от министерството на земеделието, уличен във вземане на пари от частни лица и уволнен за това през януари 1999г. след публикация във вестник „Труд”, отново е на държавна работа, като същият е превишил правомощията си, изнудвал е лицето Т. да му даде на ръка 5,5млн стари лева, а частна фирма”Б.” – за 2млн.стари лева. Като е направил разграничение между фактически твърдения на журналист, които могал да ангажират отговорността му, и оценки /мнения/ – които не подлежат на проверка за вярност и могат да ангажират отговорността само ако представляват обида /като се съобразят рамките на свободата на словото по чл.39 ал.1 от Конституцията на РБ/, и е обсъдил събраните по делото доказателства, съдът е изследвал поотделно конкретните посочени в исковата молба изрази и действия, с които се твърди, че е засегнат ищеца. Приел е, че по делото са останали недоказани съдържащите се в статията фактически твърдения – за това, че И.Л. е бил уволнен през 1999 от МЗ, защото е бил уличен за вземане на пари от частни лица за извършване на услуга, която се дължи от държавата, че е момче за недотам чисти поръчки за ексминистъра, респективно че е извършвал неправомерни действия по поръчение на тогавашния министър, че е превишил правата си, като е намерил кланица в С. и й е възложил клане на контактни прасета, че е изнудвал частно лице и фирма за пари за подкуп – които са неверни и позорящи. В. инстанция е посочила, че в случая журналистът не е изпълнил задължението си да извърши добросъвестна проверка и потвърждение /от поне два независими източника – според утвърденото схващане/ на фактите, които ще разпространи – а само добросъвестната проверка би изключила вината и отговорността за вреди. Мотивирал се е с това, че е било достатъчно да се проверят основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на И.Л.-за да се установи, че той не е бил уволнен заради обстоятелствата, изнесени в статията /а по взаимно съгласие/, както и издадените от министъра на земеделието и представени по делото заповеди, налични в министреството – за да установи, че написаното в статията не отговаря на истината. Предвид изложеното е прието, че доколкото няма нито едно доказателство за изнесените в статията факти, нито такова журналистът да е извършил добросъвестна проверка, е налице негово виновно противоправно поведение. Същевременно са установени и търпените от ищеца в причинна връзка от тези действия вреди – изявил високо кръвно налягане, артериална хипертония, негативни преживявянаия, затваряне в себе си, субективен дискомфорт, затруднения в ежедневната адаптация, стесът е продължил с протахиран депресивно-хипохондричен синдром за една година, възпрепятствана била професионалната кариера на Л., която до този момент се развивала възходящо. При тези обстоятелства съдът е приел, че обезщетението, което би репарирало в достатъчна степен вредите, следва да се определи в размер на 3000лв. По отношение на пасивната легитимация, съдът е приел, че доколкото ответникът [фирма] е бил конституиран като такъв в хода на делото на основание чл.117 ал.4 ГПК, то това конституиране е било недопустимо. Това е така, доколкото с извършването му недопустимо едновременно се променят и основанието на предявения иск, и неговия петитум. След завеждането на делото срещу журналиста и провеждане на процесуални действия се предявява нов иск по чл.49 ЗЗД – с ново основание и срещу нова страна- [фирма], докато чл.117 ал.4 ГПК/отм./ допуска във всяко положение в първата инстанция ищецът да може да привлече наред с първоначалния ответник и друг такъв – т.е. да добави страна при запазване на основанието и петитума на новия ответник. В случая ищецът едновременно с посочването на нов ответник изменя и основанието /обстоятелствената част на иска/, тъй като с първия иск може да ангажира отговорността на прекия извършител на вредоносното деяние – журналиста, а с втория – гаранционно обезпечителната отговорност за чужди действия и неупражнен контрол от издателя на вестника като възложител на работата. Следователно чл.117 ал.4 ГПК е неприложим, тъй като приема за допустимо изменение единствено на страна в процеса, при запазване на основанието и петитума. При тези аргументи въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение в частта, с която е осъдил [фирма] да плати солидарно с ответниците физически лица /наследници по завещание на починалия в хода на процеса ответник/ определеното от него обезпечение – поради което и в тази част то следва да бъде обезсилено. Същевременно, физическите лица следва да бъдат осъдени при условията на разделност да платят определеното в размер на 3000лв. обезщетение – всеки по 1500лв. Съдът не е обсъдил направеното от всички ответници пред първоинстанционния съд възражение за погасяване на отговорността им по давност /с.137, с.55/ – доколкото критичната информация е била публикувана за първи път от същия журналист през 1998г. /бр.40/12.11.98 на в.”Труд”/, като в процесната статия се съдържа и факсимиле на тази от 1998г.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. И. Л. се позовава на чл.280 ал.1 ал.1 т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.”Кои са приложимите критерии при определяне на справедливо по смисъла на разпоредбата на чл.52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди?” /ППВС 4/68, опр.№.223/17.03.16 по т.д.№.2050/15, ІІ ТО, опр.№.218/8.03.16 по т.д.№.2056/15, І ТО, опр.№.257/1.03.16 по г.д.№.2695/15, ІІІ ГО/ ; 2.”При какви условия /предпоставки/ е допустимо конституиране на нов ответник в процеса, наред с първоначалния, по реда на чл.117 ал.4 ГПК/отм./?” /реш.№.300/10.05.05 по г.д.№.482/04, ІІ ГО, ППВС №.7/29.12.58, реш.№.581/30.09.10 по г.д.№.1019/09, ІІІ ГО, реш.№.96/1.11.56 по г.д.№.82/56 ОСГТК на ВС/.
К. Х. Л. и Л. К. се позовават на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и извеждат следните въпроси: 1.”Оборена ли е презумпцията за виновност, която е в тежест на доказване на ответниците, при условие, че авторът на публикацията е проверил информацията от повече от два източника, и това е доказано по делото?” /реш.№.12/6.02.13 по г.д.№.449/12, ІІІ ГО, реш.№.85/23.03.12 по г.д.№.1486/11/; 2.”Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доводи, възражения и доказателства, на които страната се е позовала във въззивната инстанция?” /реш.№.17/23.07.14 по т.д.№.811/12, ІІ ТО, реш.№.43/4.06.14 по т.д.№.213/ 12, ІІ ТО/.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато и по двете жалби.
По жалбата на И. Л. касационно обжалване следва да се допусне по втория въпрос. Съгласно цитираната практика /реш.№.300/ 10.05.05 по г.д.№.482/04, ІІ ГО, реш.№.96/1.11.56 по г.д.№.82/56 ОСГТК на ВС/ изменението на иска чрез привличане на нов ответник, наред с първоначалния, води до другарство в процеса; субективното съединяване на искове не е самоцелно; при пасивното другарство, освен че трябва да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред, исковете следва да имат за предмет общи задълженията на другарите (да имат един и същи обект или задълженията им да произхождат от един и същи юридически факт). По този начин съдът може да допусне привличане на нов ответник наред с първоначалния, за да бъде разрешен спорът с едно решение – при положение, че съществува връзка между отговорността на първоначалния и новия ответник. Няма оправдание при съществуване на такава връзка да не се допусне привличане на нов ответник наред с първоначалния. Установяването на възможността ищецът да може да привлече в делото нов ответник наред с първоначалния е в пълно съгласие с установената в чл.117 и чл.123 ГПК цел – спорните правоотношения между страните, изтъкнати по-горе условия, да бъдат разрешени в едно дело. Доколкото разрешението на въззивния съд е в противоречие с цитираната незадължителна практика, касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
По жалбата на Х.Л. и Л.К. обжалване следва да се допусне по втория изведен въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, въззивният съд е длъжен да устанжви фактическата обстановка и обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните и допустими относими доказателства, възраженията и доводите на страните /в този см и Т./13 от 9.12.13/. Основателни са възраженията на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил своевременно направено възражение за погасяване на претенциите по давност. Предвид изложеното същият е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Предвид всичко изложено по-горе, въззивнота решение следва да се допусне до касационно обжалване. На касаторите трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 540лв. за Х.Л. и по 30лв. за Х.Л. и Л.К. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.578/29.03.16 по г.д.№.5454/15 на Софийски апелативен съд, 7с.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размери съответно 540лв. за И.Л. и по 30лв. за Х.Л. и Л К. и да представят доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване или за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: