О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
[населено място] 22.12. 2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №3567 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Земеделска кооперация за производство и услуги „Д.“, [населено място], чрез процесуален представител адв.М., с която обжалва изцяло решение от 31.05.2016г., постановено по в.гр.д.№315/2016г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.03.2016г. по гр.д.№5422/2015г. на Плевенски районен съд за уважаване на предявените от А. И. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ /последният в размер на 4 812,62лв./ и чл.242 КТ, във връзка с чл.128 КТ, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за още сумата от 1 756,83лв.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. И. Н., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима в тази част.
Касационната жалба е процесуално недопустима срещу въззивното решение в частта по предявените искове с правно основание чл.242 КТ, във връзка с чл.128 КТ в общ размер на 450лв., поради това, че цената на иска е под установения в чл.280, ал.2, т.3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по трудови спорове, поради което в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от А. И. Н. срещу Земеделска кооперация за производство и услуги „Д.“, искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №55/09.10.2015г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал. 1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „тракторист” и за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ в размер на 4 812,62лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за още сумата от 1 756,83лв.
Заповедта за уволнение е издадена въз основа на решение на Управителния съвет от 04.09.2015г. за съкращаване на всички 7щ.бр. от длъжността „тракторист“ и заповед №5/09.10.2015г. на председателя на кооперацията за утвърждаване на новото щатно разписание, в което тази длъжност липсва.
В. съд е приел уволнението на ищеца на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата за незаконно, по съображения, че решението за извършване промяна в щатното разписание е извършено от некомпетентен орган – от Управителния съвет, а не от Общото събрание. Прието е от съда, че към момента на уволнението на ищеца е налице недовършен фактически състав на промяна в щатното разписание, а именно – взетото на 04.09.2015г. от Управителния съвет решение не е било утвърдено от Общото събрание, каквото е изискването на чл.56, ал.3 от Устава на З.“Д.“, според който „щатното разписание на ръководните и изпълнителски кадри се предлага от Управителния съвет и се утвърждава от Общото събрание“. В. съд е приел, че посоченото изискване се отнася и за изпълняваната от ищеца длъжност „тракторист“ и че тя представлява изпълнителски кадър по смисъла на чл. 56, ал.3 от Устава на кооперацията.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпрос: „в случай, че първоинстанционният съд не е указал на страните подлежащите на доказване факти, разпределението на доказателствената тежест за тях и/или за кои от тях те не сочат доказателства, следва ли доказателствата за тези факти да се съберат от въззивния съд съгласно чл.266, ал.3 ГПК“. Така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в посочените и представени към изложението решение №284 от 21.07.2010г. по гр.д.№378/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение №147/2014г. по гр.д.№5659/2013г. на ВКС, ІVг.о., решение №310 от 20.07.2010г. по гр.д.№1086/2009г. на ВКС, ІІг.о., решение №253 от 18.05.2011г. по гр.д.№1919/2010г. на ВКС, ІVг.о., както и на решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №94 от 28.03.2014г. по гр.д.№2623/2013г., постановени по реда на чл.290 ГПК. Със задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, като е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. С протоколно определение от 12.05.2016г. въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания, направени от въззивника-работодател, без да обсъди в мотивите към това определение и към обжалваното решение, развитите в докладвана в същото съдебно заседание молба оплаквания, посочени във въззивната жалба, че при разпределяне на доказателствената тежест първоинстанционният съд не е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства, че промяната в щатното разписание е извършена от компетентен орган.
С въззивното решение е дадено разрешение на поставения от касатора въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Земеделска кооперация за производство и услуги „Д.“ срещу решение от 31.05.2016г., постановено по в.гр.д.№315/2016г. на Плевенски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 14.03.2016г. по гр.д.№5422/2015г. на Плевенски районен съд в частта за уважаване на предявените от А. И. Н. искове с правно основание чл.242 КТ, във връзка с чл.128 КТ и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.05.2016г., постановено по в.гр.д.№315/2016г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение от 14.03.2016г. по гр.д.№5422/2015г. на Плевенски районен съд за уважаване на предявените от А. И. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ /последният в размер на 4 812,62лв./, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за още сумата от 1 756,83лв.
УКАЗВА на касатора Земеделска кооперация за производство и услуги „Д.“ в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 161,39лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.