О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
Гр.София, 07.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4080 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. Н., Д. А. Н. и Т. Д. П. срещу решение №.279/22.04.16 по т.д.№.143/16. на Окръжен съд Варна, ТО, с което е обезсилено решение №.415/23.10.15 по г.д.№.13026/14 на Варненски районен съд, 42с. – за определяне на основание чл.69 ал.2 ЗЗД по молба на касаторите на 6-месечен срок на длъжника [фирма] за изпълнение на задължението му да изготви за своя сметка необходимия инвестиционен проект и го внесе за надлежно одобрение съобразно т.3 от споразумение от 10.10.06 – и производството по делото е прекратено.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
Дирекция „Социално подпомагане” В. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск за недопустим, тъй като не са налице предпоставките за намеса на съда в договорните отношения на страните посредством приложението на чл.69 ЗЗД. Посочил е, че производство по чл.69 ал.2 ЗЗД е по спорна съдебна администрация и се разглежда по общия исков ред. За да може, обаче, да се инициира, е необходимо да е налице насрещно задължение на едната страна по договора към другата, което да не е ограничено със срок, и изпълнението да е предоставено на волята или възможностите на длъжника. В случая нито едно от тези условия не е налице – не се касае за безсрочно задължение и за резултат, чието настъпване е възложено на волята или на възможностите на ответника по иска. Страните са били обвързани от два договора – споразумение от 10.10.06, имащо характер на предварителен договор за покупко-продажба, и нотариален акт от 19.10.06 – с който сделката е изповядана. И в двата документа е уговорена една и съща цена /685520евро/ и начин на плащане /на две части–185 520евро при подписване на нотариалния акт и 500 000евро след изпълнение на всяко едно от условията, посочени в т.2 от споразумението/. В т.2 от нотариалния акт е отразено, че остатъкът от 500 000евро е платим до 20.10.07, след изпълнение на всяко едно от условията по т.2 от споразумението от 10.10.06; в т.2 от споразумението е предвидено, че условията, които обуславят плащането на остатъка, са: промяна в предназначението на имотите, което да позволява застрояването им; влизане в сила на ПУП-ПРЗ за описаните имоти; издаване на разрешение за строеж; липса на законови и/или договорни права и/или претенции от страна на трети лица, както и на каквито и да е вещни тежести, искови молби, ипотеки, право на ползване, право на строеж, възбрани и др.; взаимно писмено съгласие в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на представителите на страните/; в т.3 от споразумението във връзка с процедурата по издаване на разрешение за строеж [фирма] се е задължило да изготви за своя сметка необходимия инвестиционен проект на бъдещата сграда. При тези уговорки, от съвкупното тълкуване на т.2 от нотариалния акт и уговорките в т.2 от споразумението, съдът е приел, че осъществяването на дейностите по т.2 от споразумението е условие за заплащане на остатъка от цената, като същевременно е уговорен и краен срок за това плащане – 20.10.07г. Поради това и следва да се приеме, че, съгласявайки се с този краен срок, страните са приели, че всички условия, от сбъдването на които зависи плащането на цената, също трябва да са изпълнени до тази дата. Касае се за условия, които са определени като такива с краен срок, а не безсрочно. Това важи и за задължението за снабдяване с инвестиционен проект – което е срочно и е трябвало да бъде изпълнено най-късно на датата на падежа на втората вноска. Същевременно, въведеното от ищците искане се отнася до комплексен правен резултат, чиито елементи касаят правомощията на различни административни органи /смяна на статута на процесните имоти, изработване и приемане на ПУП, издаване на строително разрешние/ – т.е. не се касае и до резултат, чието настъпване е възложено на волята или възможностите на длъжника.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за развитието на правото и точното приложение на закона: 1 „Когато отделни уговорки в един договор си противоречат и с това създават неяснота относно действителното съдържание на поетите с него задължения, длъжен ли е съдът при определяне на това каква е била действителната воля на страните да изложи конкретни съображения във връзка с релевантните за тълкуването на договора обстоятелства по чл.20 ЗЗД защо приема за меродавна едната уговорка?” /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – реш.№.81/7.07.09 по т.д.№.761/08, І ТО на ВКС, реш.№.167/26.01.12 по т.д.№.666/10, І ТО, реш. №.123/3.11.09 по т.д.№.230/09, І ТО/; 2.”Когато изпълнението на договорно задължение на една от страните е обусловено от наличието на административен акт /разрешение за строеж/, за издаването на който легитимиран да подаде искане е длъжникът, допустимо ли е съдът да му определи срок за това, когато изпълнението е предоставено на волята или на възможностите му?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 3. „В хипотеза на производство по спорна съдебна администрация съгласно чл.69 ал.2 ЗЗД, когато в хода на делото въз основа на събраните доказателства съдът приеме, че твърденията в исковата молба за това, че изпълнението на задължението, за което е подадено искането, не е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, са неверни и то има срочен характер, обуславя ли този факт недопустимост на иска?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 4. ”Когато за преценката на недействителността поради невъзможен предмет на отделна договорна клауза /част от договор/ е необходимо да се назначи експертиза, длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи такава и без искане на страните?” /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – т.2-т.3 от ТР 1/13, ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпрос №.3. По изведения правен въпрос-който е от значение за формиране на решаващата воля на съда, страните не сочат и не се установява задължителна практика на ВКС. Предвид изложеното касационното обжалване на въззивното решение следва да бъда допуснато. На касатора трябва да се даде възможност да плати дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение №.279/22.04.16 по т.д.№.143/16. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение.
УКАЗВА на касаторите да платят по сметка на ВКС 25лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и представят вносен документ по делото – като при неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено.
СЛЕД ИЗТИЧАНЕ на предоставения срок ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване или за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: