О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
Гр.С., 07.12. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2924 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д. срещу решение №.420/30.03.16 по г.д.№.63/16 на Окръжен съд Варна – с което е отменено решение №.4819/1.12.15 по г.д.№.4522/14 на Районен съд Варна и предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни, тъй като предвидените в закона предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” са били налице. Процедурата по чл.193 КТ е била спазена – от ищеца – заемал длъжността „управител” в ответното дружество по трудов договор – са били изискани обяснения по реда на чл.193 ГПК /изискването е достигнало до адресата и то е съдържало достатъчна конкретизация на нарушенията/. Дисциплинарното наказание е било наложено с мотивирана заповед, която отговаря на изискванията на чл.195 КТ по отношение на дисциплинарното провинение „извършване на конкурентна дейност”. По делото е установено извършването на визираното в заповедта за уволнение дисципилнарно нарушение – участие в дружество с конкурентна дейност [фирма] и [фирма]. Съдът е посочил, че за да е налице нарушение на забраната за конкурентна дейност по чл.142 ал.1 вр. с ал.2 ТЗ, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки – съвместяване на длъжността управител и съответно съдружник и управител на друго търговско дружество; идентичен или сходен предмет на дейност на двете дружества; управителят да е наясно със забраната и да допуска причиняването на вредите на едното дружество – без да е необходимо действителното им причиняване. В случая ищецът е участвал в събирателно дружество /СД/ с конкурентна дейност, което към момента на постановяване на заповедта за уволнение е съществувало – поради което и е налице основание да се приеме, че като съдружник в това дружество той е допускал причиняването на вредите в бъдеще на ответното дружество чрез участието му в СД. Без значение е обстоятелството, че СД, в което е участвал ищецът, не е осъществявало дейност както се твърди в исковата молба – доколкото дейността на СД може да се осъществява по всяко време. От друга страна, доколкото съществуването на СД е било факт към момента на издаване на заповедта за уволнение, и забраната за конкурентна дейност по ТЗ е постоянна и следва да се спазва по всяко време на упражняване на дейността на управител, срокът по чл.194 ал.1 КТ е бил спазен. При тези обстоятелства съдът е заключил, че ищецът е участвал в събирателно дружество, което е осъществявало конкурентна дейност – като по този начин е допуснал нарушения на трудовата дисциплина чрез неизпълнение на задължения, установени в Търговския закон. Това съставлява дисциплинарно провинение по смисъла на чл.187 КТ – а предвид тежестта на извършеното, наложеното дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на нарушението.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 КТ. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1.”В какво се изразява нарушението на забраната по чл.142 ал.1 и ал.2 ТЗ за конкурентна дейност от управител на дружество с ограничена отговорност – в самото участие в друго дружество, макар същото да не извършва дейност, или в реалното извършване на конкурентна дейност, от която са причинени вреди?” /чл.280 ал.1 т.2 ГПК – сочи влезли в сила решения №.164/28.07.09 по т.д.№.238/09, В., и №.302/7.11.13 по т.д.№.615/13 В. – с които е прието, че от значение за създаване на конкурентно дружество е не регистрирания му предмет, а фактически извършваната по предмета дейност, респективно че след като две дружества не извършват сходна дейност – макар да са с посочен сходен предмет на дейност, то не са налице предпоставките на чл.142 ал.1 вр. с ал.2 ТЗ и за общият им управител не съществува задължение за въздържане от конкурентна дейност/; 2.”Законно ли е дисциплинарното наказание, ако е наложено в двумесечен срок от откриване на нарушението, без оглед на срока, изтекъл от извършването му?” /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия изведен въпрос – който е свързан с изразената решаваща воля на съда, обусловила изхода на спора. Във връзка със същия е постановено решение по реда на чл.290 ГПК – №.66/19.05.2010 по г.д.№.832/09, І ТО на ВКС – с което практиката е уеднаквена и са разяснени релевантните обстоятелства за извършване на преценка нарушена ли е забраната за конкурентна дейност. В решението изрично /макар и в контекста на чл.237 ал.4 ТЗ – който съдържа аналогичен на чл.142 ал.2 ТЗ текст/ е посочено, че забраната обхваща няколко форми на конкурентна дейност; ограничението за извършването й се регулира от императивно правило и е израз на проявлението на задължението за лоялност; от значение е преди всичко фактически осъществяваната дейност; фактът на участие в управлението на друго дружество сам по себе си не означава нарушение на това императивно правило.
В случая разрешението, дадено от въззивния съд /доколкото отдава приоритет на самия факт на участие в СД и не отчита дали същото реално и действително е осъществявало конкурентна дейност/, е в противоречие с горецитираната задължителна и вече уеднаквена практика. С оглед на изложеното по първия изведен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК /т.2-т.3 ТР №.1/2009 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС/, а вторият въпрос ще бъде взет предвид като касационен довод при разглеждане на касационната жалба по същество.
Мотивиран от горното, и доколкото касаторът не дължи държавна такса, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение №.420/30.03.16 по г.д.№.63/16 на Окръжен съд Варна.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: