О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№704
Гр.София, 07.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2788 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. И. срещу решение на Апелативен съд П. №.51/23.03.16 по г.д.№.71/16 – с което е отменено реш.№.230/20.11.15 по г.д.№.205/13 на Окръжен съд Кърджали в частта за уважаване на предявения от касатора срещу Прокуратурата на РБ и Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работа /МВР/ Стара З. иск с правно основание чл.2 З. за сумата над 800лв. до 3000лв. – и в тази част искът е отхвърлен, а в останалата – отхвърлителна част, решението е потвърдено.
Ответните страни Прокуратурата на Република България и ОД на МВР Стара З. не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 З. за основателен за сумата 800лв. /от претендирани 50000лв./ обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. За да достигне до този извод е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид чл.2 ал.1 т.3 З. – тъй като образуваното срещу ищеца наказателно производство /по ДП 270/10, ІІ РУ на МВР, Стара З./ е било прекратено, но неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД във връзка с определяне на дължимото обезщетение. Посочил е, че то е завишено и не съответства на установените в процеса действително търпени емоционални и психически страдания и дискомфорт, които са в причинна връзка с обвиняването. При дадени надлежни указания ищецът не е ангажирал доказателства да е преживял психически и емоционални страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвиняване в престъпление. Липсват доказателства относно твърденията, че наказателното производство го е принудило да търпи съответни ограничения. Взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” е била наложена в кратък срок след изтърпяно ефективно наказание „лишаване от свобода” /т.е. не може да се приеме наличие на висок интензитет на засягане на личната сфера, чест и достойнство на ищеца-тъй като той не за пръв път попада в ареста с обвинение в престъпление/; не са ангажирани убедителни доказателства наказателната репресия да се е отразила на трудовата и социалната му реализация. Не е установено отдръпване на близки и познати, изолация, отчуждение и пренебрежение, както и задържането по процесното обвинение да е довело до раздяла с приятелката и да е повлияло негативно на емоционалния статус. Недоказана е и твърдяната причинна връзка с влошено здравословно състояние. Същевременно, процесното обвинение в престъпление не е първото за ищеца – преди това той нееднократно се е изправял пред органите на правосъдието, като е търпял вкл. и ефективно наказание „лишаване от свобода”. Съдът е отразил, че след анализ на горните факти и обстоятелства, данните за личността и социалния статус на ищеца, икономическата обстановка в страната, както и факта, че поради неправомерното интервениране върху личността му е бил принуден да живее в период от около 8месеца в състояние на емоционален стрес и дискомфорт при съзнание за невинност и обвинение в извършване на тежко престъпление, дължимото обезщетение за репариране на претендираните неимуществени вреди следва да се определи на 800лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира въпросите – 1.”Представлява ли нарушение на правото на справедлив съдебен процес, визирано в чл.6 Е., постановяването на решение, с което съдът присъжда обезщетение на едно лице, като при изготвяне на съдебния акт се позовава на наличието на служебно известни на съда факти и обстоятелства от друго производство и да ги взема предвид при постановяване на съдебния си акт?”; 2.”Представлява ли нарушение на правото на справедлив съдебен процес, визирано в чл.6 Е., постановяването на решение, с което съдът при присъждането на обезщетение на едно лице изготвянето на съдебния си акт да ползва като изготвени по настоящото производство цели цитати от предходен съдебен акт, касаещ същото лице, вкл. при използването на тези цитати, същите да са изписани по същия начин, със същите грешки и сливане на думите, както в предходния съдебен акт, при условие, че фактите и обстоятелствата в двете производства освен страните по делото са коренно различни?”; 3.”Представлява ли нарушение на правото на справедлив съдебен процес, визирано в чл.6 Е., разглеждането, участието и постановяването на решение в случаите, в които част от съдебния състав /в случая 2/3/ от него/, са участвали в разглеждането и постановяването на съдебно решение, касаещо същите страни по правния спор и имащо за предмет такъв, който е идентичен с правния спор, който в момент на производство и предстои да бъде решен и не се ли създава впечатление у страните в процеса за липса на безпристрастност и наличие на предубеденост от изхода на делото, съответно не е ли това обстоятелство основание за отвод по реда на чл.22 т.5 или 6 от ГПК?”; както и въпроса относно релевантните при определяне на дължимото обезщетение въпроси, респективно какви са критериите за определянето му – който е разрешен в противоречие с т.11 ППВС 4/23.12.68 и множество решения по чл.290 ГПК /реш.№.132/29.04.11 по г.д.№.645/10, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.149/2.05.11 по г.д.№.574/10, ІІІ ГО, реш.№.232/ 25.07.11 по г.д.№.1381/10, ІІІ ГО, реш.№.414/5.02.13 по г.д.№.458/12, ІІІ ГО, реш.№.163/14.06.13 по г.д.№.1456/12, ІІІ ГО, реш.№.186/20.06.13 по г.д.№.30/13, ІІІ ГО, реш.№.324/16.10.13 по г.д.№.1272/12, ІV ГО на ВКС, реш.№.202/5.11.13 по г.д.№.1304/13, ІІІ ГО и др./.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по последния изведен въпрос. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика, вкл.т.ІІ от ППВС №.4/23.12.1968, са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка за неотклонение, респективно времето, през което лицето е било задържано под стража, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищеца, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
Обосновани са твърденията на касатора, че е налице неотчитане на правно релевантни обстоятелства, в това число конкретната продължителност на наказателното производство ДП №.270/10, прекратено с влязъл в сила на 18.12.12 акт, и тежестта на обвинението по прекратеното производство. При това положение въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 5лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.51/23.03.16 по г.д. №.71/16 на Апелативен съд П..
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 5лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: