О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
Гр.С., 21.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.846 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Х. срещу решение №.2211/24.11.16 по г.д.№.3494/16 на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено реш.№.8872/22.12.15 по г.д.№.20400/14 на СГС, І ГО, в частта за осъждане на К. Н. П. да плати на В. В. Праскова на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумите над 67889,57лв. главница и над 1872,57лв. лихви за периода 10.09.14-17.12.14 и производството в тази част е прекратено.
Ответната страна К. Н. П. счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, но по същество жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за частично недопустимо поради сливане на качеството на кредитор и длъжник с оглед настъпилата в хода на процеса смърт на първоначалната ищца и наследодателка на страните В. В. Праскова. Съдът е приел, че процесната сума е получена от ответника, като същият не установява да е налице правно основание за това. Не е доказал наличие на договорно отношение–договор за влог или поръчка. Не е налице и хипотеза на чл.55 ал.2 ЗЗД–доколкото не се установява съзнателно изпълнение на нравствен дълг, както и необходимост на ответника от помощ и финансова подкрепа от майка му. Не е доказано и връщане на получената сума – доколкото, видно от представените доказателства, сумата 110000лв. е била платена като такава по сделка – покупко-продажба, а не с оглед връщане на получено без основание. Съдът е разгледал възражението на ответника, че е единствен и универсален правоприемник на ищцата съгласно завещание от 30.06.11, и го е намерил за неоснователно – доколкото представеното в полза на другия правоприемник и настоящ касатор – К. Х. – универсално завещание от 25.03.15 е от последваща дата и го отменя. Разгледал е и второто възражение на К.П. – че това завещание накърнява неговата запазена част, и е приел, че то е основателно. Н. не е оставила за наследник съпруг – а само двете си деца – страни по делото, като запазената част на ответника, съобразно чл.29 ал.1 и чл.5 ЗН, е 1/3. При това положение за същата, поради наследствено правоприемство по чл.227 ГПК, е налице сливане на качествата кредитор и длъжник по материалното правоотношение, предмет на настоящия правен спор. При тези обстоятелства по отношение на тази 1/3 от вземането /33944,78лв./ първоинстанционното решение следва да се обезсили и производството – да се прекрати. За разликата от 67889,57лв. предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е основателен и трябва да се уважи поради липса на установено основание за получаване на процесната сума. За основателна е намерена и акцесорната претенция за лихви от датата на поканата. Предвид изложените, обаче, по-горе мотиви за сливане на качествата кредитор и длъжник, за 1/3 от дължима сума за лихва /936,28лв./ искът за заплащането й е недопустим и по отношение на него решението също следва да се обезсили и производството – да се прекрати.
К. се позовава на основанията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, като извежда въпроса „Допустимо ли е упражняване на потестативното право по чл.30 ал.1 ЗН чрез възражение извън делбения процес, респективно допустимо ли е разглеждане на възражение по чл.30 ал.1 ЗН по предявен иск за неоснователно обогатяване?”; сочи практика.
Настоящият състав намира, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по изведения въпрос. Същият е относим към изхода на спора, а с решение №.164/25.01.73 по г.д.№.2574/72 на І ГО, ВС /съставляващо незадължителна практика – т.3 ТР №.1/09 от 19.02.10/, е възприето противното становище – че намаляне на завещание чрез възражение по предявен иск за неоснователно обогатяване не може да се допусне.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 697,62лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.2211/24.11.16 по г.д.№.3494/16 на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено реш.№.8872/22.12.15 по г.д.№.20400/14 на СГС, І ГО, в частта за осъждане на К. Н. П. да плати на В. В. Праскова на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумите над 67889,57лв. главница и над 1872,57лв. лихви за периода 10.09.14-17.12.14 и производството в тази част е прекратено.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 697,62лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при невнасяне на държавната такса, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: