О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
Гр.София, 07.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.60295 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.941/10.05.16 по т.д.№.2823/15г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5с. – с което е потвърдено решение №.54/14.01.15 по т.д.№.3761/12 на Софийски градски съд, ТО-11с., за признаване за установено, че касаторът дължи и следва да предаде на ищеца [фирма] движима вещ – лек автомобил Мерцедес.
Ответната страна [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договор за лизинг, който е бил развален поради липса на надлежно изпълнение на задължението на лизингополучателя за плащане на лизингови вноски. Предпоставките за разваляне са били изрично уредени и са се изчерпвали със забава на длъжника в плащанията повече от 20 дни от падежа на съответната вноска и едностранно изявление на кредитора. В случая и двете са били налице – не е оспорено заключението на счетоводната експертиза, че след 11.10.10 длъжникът окончателно е прекратил плащанията; спори се единствено по размера на платеното по договора. Твърди се, че с извършения превод по банков път на 50000лв. на 26.02.07 е погасена такава част от задължението, че към момента на прекратяване на договора цялата лизингова цена е била платена. Съдът е приел, че доколкото в платежното нареждане като основание е посочено само „договор за лизинг” – а към този момент между страните е имало сключен и още един договор за лизинг, приложение намира правилото на чл.76 ал.1 ЗЗД. В случая ответникът до предявяване на установителния иск по този спор не е оспорил извършеното от ищеца отнасяне на тази сума 50000лв. в погашение на договора за лизинг от 12.12.05 и не е провел доказване по делото на твърдението, че тази сума е платена по договора за лизинг от 20.02.07г. Същевременно, цената на първия договор за лизинг /от 12.12.05г./ възлиза на 20000000евро, а тази на втория /процесния от 2007г./ – на 85982,25евро – като безспорно първият е по-обременителен. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.76 ал.1 ЗЗД, следва да се приеме, че с плащането на сумата 50000лв. длъжникът не е погасил задълженията си по процесния лизингов договор, респективно че забавата му е повече от предвидената в чл.15.1 от ОУ. От друга страна, той е получил и изявлението на насрещната страна за разваляне на договорната връзка поради неизпълнението. При тези обстоятелства и доколкото не е установено лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя и тя се държи без основание, съдът е приел, че се дължи връщането й, респективно че претенцията по чл.422 ГПК е основателна.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпро, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивния съд се е произнесъл по следните въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС /№.1/ и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото /№.2 и №.3/: 1. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?” /реш.№.445/2.11.11 по г.д.№.1733/ 10, ІV ГО на ВКС, реш. №.443/25.10.11 по г.д.№.166/11, ІV ГО/; 2.”Когато между две страни има действащи повече от едно договорни правоотношения и в платежното нареждане длъжникът не сочи по кое от двете правоотношения извършва плащане, следва ли кредиторът да покани длъжника да изясни волята си или следва да извърши осчетоводяване на плащането по свое усмотрение?”; 3. „Длъжен ли е преди да предприеме действия по разваляне на договор за лизинг, лизингодателят да покани изрично лизингополучателя да заплати дължимата сума и остатъчна стойност на вещта и да му прехвърли собствеността върху вещта?”.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по горепосочения първи въпрос на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Обосновани са твърденията на касатора, че въззивната инстанция, като не е обсъдила представени от него доказателства /служебна бележка, издадена от ищеца и удостоверяваща, че ответникът няма задължения по договора за лизинг от 2005г./, доводи и подробни оплаквания в тази връзка /вкл. че не е имал задължения за погасяване по лизинговия договор от 2005г. – което е удостоверено и от ищеца с издадената от него служебна бележка, респективно че заключението на ССЕ, в това число за наличие на такива задължения, е невярно и неправилно е отказано изслушване на тройна експертиза и на допълнителна единична експертиза/, е процедирала в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос, а останалите ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 580лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.94110.05.16 по т.д.№.2823/15г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5с.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 580лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: