О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
[населено място] , 31.03.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №4072 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Застрахователна компания [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт В., срещу решение от
16.03.2016г., постановено по в.гр.д.№17533/2014г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 26.08.2014г. по гр.д.№24309/2012г. на Софийски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от Застрахователна компания [фирма] срещу А. С. И. иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за разликата над дължимия размер от 69 351,08лв. до пълния предявен размер 238 413,69лв.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. С. И., чрез процесуален представител адв.В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от Застрахователна компания [фирма] срещу А. С. И. иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за разликата над дължимия размер от 69 351,08лв. до пълния предявен размер 238 413,69лв., претендирана като обезщетение за вреди от липси, представляващи събрани, но неотчетени застрахователни премии за исковия период 01.02.2011г.-31.05.2011г. от ответницата, която е заемала отчетническа длъжност по отношение на събраните застрахователни премии по сключените от Агенция „Х. Б.“ застрахователни договори.
За да постанови решението си в тази част въззивният съд е приел, че от ищеца в съответствие с носената от него доказателствена тежест не е установена липса в рамките на тази сума. Съдът е възприел посоченият от вещото лице размер по варианта на проверените и установени от него като действително налични застрахователни договори, включени в системата „И.“, като е п риел, че дължимите суми като централизиран фонд, следва да бъдат определени на база действително съществуващите сключени застрахователни договори, като не следва да се зачитат тези, за които само са въведени данни в системата „И.“, но доказателства за действително сключени такива не са ангажирани от ищеца и съответно не са представени на вещото лице като налични. В. съд е приел, че отговорността на ответницата не може да бъде ангажирана за суми по недоказани като действително сключени договори.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи въпроси: „представляват ли данните за сключени договори – по отношение на застраховано лице, събраната премия, начисления комисион и пр., извлечени от информационна система на застрахователно дружество, но въведени в същата чрез парола, предоставена на материално-отговорно лице на трудов договор при същото застрахователно дружество /като МОЛ е пряко ангажирано с продажба на застрахователни договори/ доказателство, за размера на събраните премии, начислени комисиони и дължим централизиран фонд в полза на застрахователя от същия МОЛ; при неизпълнение на задължението на служител – МОЛ при застраховател да предостави екземплярите от застрахователните договори за съхранение в архив, следва ли от това си неизпълнение на нормативно установените задължения са черпи права; в този случай застрахователят следва ли да плати застрахователно обезщетение на клиента, чийто оригинал на застрахователен договор не се намира в архива по вина на МОЛ и не са отчетени премиите по същата полица от МОЛ“. К. счита, че поставените въпроси са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по първия от поставените от касатора въпроси, който е във връзка с доказателствените средства за установяване на предаването на паричните ценности, в постановено по реда на чл.290 ГПК решение №1 от 31.01. 2011г. по гр.д. № 158/2010г. на ВКС, ІІІг.о., е прието, че неизпълнението на възложено трудово задължение на работник или служител да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности е основание за имуществена отговорност, но предаването на поверените на служителите стоково-материални ценности под отчет е обстоятелство, което също подлежи на установяване от работодателя пред съда. С въззивното решение този въпрос не е разрешен в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. В настоящото производство по преценка допустимостта на касационното обжалване не може да се проверява правилността на изводите на съда, че по делото не е установено предаването на паричните ценности под отчет на ответницата – материално-отговорно лице. Поради това оплакванията в тази насока, съдържащи се в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не стоят на обсъждане в настоящия съдебен акт. Предаването на поверените на служителите стоково-материални ценности под отчет подлежи на установяване с писмени доказателства и тъй като се касае до движение на стоково-материални ценности това са счетоводни документи. Преценката дали по конкретното дело е установено предаването на стоките на отчетника е фактически въпрос, който се преценява с оглед на конкретните данни по делото, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси, който е във връзка с доказателствените средства за установяване на предаването на паричните ценности и с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд. Вторият от поставените от касатора въпрос е фактически въпрос, поставен в зависимост от особеностите на конкретния случай и създадената от ищеца-работодател организация на работата в Агенция „Хр.Б.“, и предпоставя проверка на правилността на изводите на въззивния съд по конкретното дело дали са установени фактите, с оглед на които ищецът твърди, че ценностите са поверени на служителката „под отчет”, поради което не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. М. или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Отделно от това, в съдебната практика няма колебание /както е прието и от въззивния съд в обжалваното решение/, че в производството по иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ в тежест на работодателя – ищец е да установи наличието на липсата, а в тежест на работника – МОЛ е да опровергае презумпцията, че същата е причинена от него или по негова вина. По съществото на конкретния спор във въззивното решение в обжалваната част е прието за недоказана твърдяната липса на парични средства от събрани, но неотчетени застрахователни премии, като предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл.207, ал.1, т.2 ГПК, а не поради липса на причинна връзка между липсата и действията и бездействията на ответника. Правилността на изводите във въззивното решение не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба ако такова бъде допуснато. Третият от поставените от касатора въпроси е неотносим към конкретния трудов спор.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация не представя доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.03.2016г., постановено по в.гр.д.№17533/2014г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: