ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 104
гр. София, 05.04.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 513 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10198/23.12.2016 г. на Й. Т. Й. против определение № 583/30.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 661/2016 г. по описа на Апелативен съд – П., III състав. С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на страната против определение от 02.11.2016 г. по гр.д. № 536/2016 г. на Окръжен съд – Хасково, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по адм.д. № 582/2016 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и производството по гр.д. № 536/2016 г. на Окръжен съд – Хасково да бъде възобновено, тъй като не са налице предпоставките за спирането му, доколкото релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени и не са обусловени от приложението на уличната и дворищната регулация съгласно Заповед № 1164/2016 г. на кмета на [община].
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса „допустимо ли е спиране на гражданско дело пред въззивната инстанция до приключване на административното производство относно изменението на уличната и дворищната регулация, представляващ спор относно административна процедура, решението по който не се ползва със сила на пресъдено нещо относно собствеността“.
Ответникът по частната касационна жалба – С. М. М., изразява становище за нейната неоснователност.
Ответната страна – Т. А. М., не е подала в законоустановения срок отговор на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Апелативният съд е потвърдил определение за спиране на въззивното производство по гр.д. № 536/2016 г. до приключване на адм.д. № 582/2016 г. на Административен съд – Хасково, образувано по оспорването на Заповед № 1164/14.09.2016 г. на кмета на [община] за одобряване на подробен устройствен план.
С постановяване на определение № 583/30.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 661/2016 г. по описа на Апелативен съд – П. инстанционният ред за проверка на процесуалният въпрос относно спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е изчерпан.
Определенията, респективно – разпорежданията на въззивната инстанция, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, каквото е оставеното в сила определение на въззивния съд, подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 – ро ГПК /редакция след изменение с ДВ бр. 50/03.07.2015 г./. Съгласно посочената разпоредба, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховният касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1-во ГПК, или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията на въззивната инстанция, процесуалният ред за контрол е изчерпан – апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното определение, което, макар и временно прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал.3 ГПК. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал.2, изр.1, предл. 1-во ГПК.
Постановеният от решаващия състав на апелативната инстанция съдебен акт е окончателен. Жалбата срещу окончателното определение на Апелативен съд – П. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 500лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 10198/23.12.2016 г. на Й. Т. Й. против определение № 583/30.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 661/2016 г. по описа на Апелативен съд – П., III състав.
ОСЪЖДА „Й. Т. Й., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С. М. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], разноски в размер на сумата 500 лв.
Определението за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: