Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 22.04. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.04.2019 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Русева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч.гр.дело N 1074 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2 вр. чл.280,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. М. М. (неправилно посочена с малко име Ж. в частната жалба) срещу определение № 525 от 26.11.2018 г., постановено по гр. д. № 1409 /2018 г. на Върховния касационен съд, I гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане (като недопустима) подадената от Женя М. М. касационната жалба срещу въззивно решение № V-133 /14.12.2017 г. по възз. гр.д. № 1370 /2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд, г.о., 5-ти възз. с-в. в частта, с която съдът се е произнесъл по искове на Женя М. М. срещу Й. Д. Г. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за сумите 1000 лева за ползване на лек автомобил, 1000 лева за ползване на мотоциклет и 2000 лева за ползване на други движими вещи за посочени периоди от време и е прекратил производството в тази част.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради това, че противоречи на т.3. от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по т.д. № 1 /2001 г. на ОСГК на ВКС, с която е прието, че когато с въззивното решение се прогласява нищожността на първоинстанционното решение или то се обезсилва като недопустимо, т.е. прегражда се по-нататъшното развитие на производството, съдебният акт подлежи на касационен контрол, поради което и поради свързаността на претенциите с иска за делба, е налице изключение от допустимостта, визирано в разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
Насрещната страна Й. Д. Г. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба.
За да постанови определението в обжалваната част, съставът на ВКС е приел, че с въззивното решение, постановено в производство по извършване на съдебна делба, първоинстанционното решение е потвърдено в частта по претенциите по чл.31,ал.2 ЗС на Ж. М. М. срещу Й. Д. Г.; че подадената касационна жалба срещу тази част от въззивното решение – по исковете с правно основание чл.31,ал.2 ЗС, всеки от които е с цена под 5000 лева е недопустима, тъй като с разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК решенията на въззивната инстанция, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лева, са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове.
Настоящият състав намира определението в обжалваната част за законосъобразно по изложените в него съображения, към които може да препрати съгласно правилото на 275,ал.2 вр. чл.272 ГПК.
Към това следва да се добави и следното: исковете на Ж. М. М. срещу Й. Д. Г. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС представляват искания (претенции) по сметки, които са приети за разглеждане и разгледани във втората фаза на съдебна делба на основание чл.346 ГПК.
Всяко едно отделно искане (претенция) представлява отделен иск за парично вземане, чиято цена се определя съгласно правилото на чл.69,ал.1 ГПК – в размер на търсената сума. В случая търсените суми са: по първия иск 1000 лева, по втория иск 1000 лева и по третия иск 2000 лева.
Допустимостта на касационната жаба по отношение на всеки отделен такъв иск се преценява поотделно, тези искове не са искове за собственост и други вещни права, изходът от спора по тези искове няма обуславящо значение за избора на способа за извършване на делбата, те не обуславят решението по него, нито способът на извършване на делбата има обуславящо значение за изхода от спора по тези искове.
Поради което и въззивното решение по всеки един от тези искове не попада в изключенията, предвидени в чл.280,ал.3,т.1 ГПК и не подлежи на касационно обжалване.
Неоснователен и доводът на частния жалбоподател Ж. М., че въззивната жалба в частта по исковете по чл.31,ал.2 ЗС подлежи на касационно обжалване по аргумент от т.3. от ТР 1 / 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, тъй като с въззивното решение не е прогласена нищожността, нито е обезсилено първоинстанционното решение в частта по исковете с правно основание чл.31,ал.2 ЗС, а е разгледана въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по тези искове, поради което и посоченото разрешение не се отнася до разглеждания в обжалваното определение случай.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира разноски, нито представя списък и доказателства за такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 525 от 26.11.2018 г., постановено по гр. д. № 1409 /2018 г. на Върховния касационен съд, I гражданско отделение в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на Ж. М. М. срещу въззивно решение № V-133 /14.12.2017 г. по възз. гр.д. № 1370 /2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд, г.о., 5-ти възз. с-в. в частта, с която съдът се е произнесъл по искове на Ж. М. М. срещу Й. Д. Г. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.