4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София , 03.08.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 01 август през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2230 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 3771/13.04.2018 г. от Е. Д. М. срещу определение № 1059/28.03.2018 г. по ч.гр.дело № 1532/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ за представителство пред САС на Е. Д. М., заявено с частна жалба с вх. № 4754/14.03.2018 г. и е оставена без уважение частна жалба вх. № 4754/14.03.2018 г. на Е. Д. М., като е потвърдено разпореждане от 07.11.2017 г. по гр.дело № 13544/2017 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по искова молба на Е. Д. М., с която е предявен иск срещу Специализирания наказателен съд за сумата 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен акт по нохд № 646/2015 г. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С определение № 1059/28.03.2018 г. по ч.гр.дело № 1532/2018 г. на Софийски апелативен съд е оставено без уважение искането на Е. Д. М., заявено с частна жалба с вх. № 4754/14.03.2018 г. за предоставяне на правна помощ за представителство пред САС. Със същото определение е оставена без уважение частна жалба с вх.№ 4754/14.03.2018 г. на Е. Д. М., като е потвърдено разпореждане от 07.11.2017 г. на СГС по гр.дело № 13544/2017 г. за прекратяване на производството по искова молба на Е. Д. М., с която е предявен иск срещу Специализирания наказателен съд за сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъбразен акт по нохд № 646/2015 г.
С определение от 24.04.2018 г. по ч.гр.дело № 1532/2018 г. на САС е предоставена на Е. Д. М. правна помощ под формата на процесуално представителство пред ВКС по повод обжалване на определение № 1059/28.03.2018 г. по делото. С разпореждане от 25.04.2018 г. по ч.гр.дело № 1532/2018 г. на САС е назначена адв.Т. В., вписана под № 2347 в Националния регистър за правна помощ за особен представител на Е. М..
По молбата за прана помощ с обжалваното определение въззивният съд е приел, че правна помощ не е необходима, тъй като жалбата срещу определението на СГС вече е подадена и подлежи на разглеждане, че от друга страна са налице основанията по чл.24,т.3 от ЗПП за отказ за предоставяне на правна помощ.
Въззивният съд е приел, че с исковата молба на Е. М. се претендира обезщетение за неимуществени вреди от действията на ответника – Специализиран наказателен съд, който според твърденията на ищеца следва да отговаря за постановен неправилен акт от съдията по делото. Преценен е за правилен изводът на първоинстанционния съд, че предявеният иск е недопустим и производството по делото следва да се прекрати.
Прието е, че евентуалните процесуални нарушения, посочени от ищеца могат да бъдат основание за обжалване на съдебния акт в рамките на инстанционния контрол според разпоредбите на НПК. Прието е също, че при окончателен съдебен акт жалбоподателят може да използва облекчения процесуален ред на ЗОДОВ. Според въззивния съд е недопустимо да се претендират неимуществени вреди от съда, чиито съдебен състав е постановил акта, поради гарантирания от Конституцията функционален имунитет. Приел е, че за този акт би могла да отговаря държавата при определени предвидени в ЗОДОВ условия, но след приключване на висящия наказателен процес. Съдът е приел, че с обжалвания акт не са нарушени посочените от жалбоподателя ЕКЗПЧОС и чл.5,ал.4 от Конституцията на РБългария.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по гр.дело № 13544/2017 г. на Софийски градски съд. Оставено е без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, заявено с частна жалба вх. № 4754/14.03.2017 г.
Относно искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство пред САС, заявено с частна жалба вх. № 4754/14.03.2018 г. съдът го е оставил без уважение.
Както се посочи по-горе с определение от 24.04.2018 г. по ч.гр.дело № 1532/2018 г. на САС на Е. Д. М. е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство пред ВКС по повод обжалване на определение № 1059/28.03.2018 г. постановено делото и с разпореждане от 25.04.2018 г. по ч.гр.дело № 1532/2018 г. на САС адв.Т. В., вписана под № 2347 в Националния регистър за правна помощ е назначена за особен представител на Е. М.. Съдът намира, че на основание чл.34,ал.4 ГПК представителната власт на назначения процесуален ще важи до завършване на делото пред всички редовни съдебни инстанции, поради което определението на САС в частта, с която е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ на Е. М. следва да се отмени. Особен представител на жалбоподателя вече е назначен от САС. В частта по искането за предоставяне на правна помощ определението на САС подлежи на обжалване по чл.274,ал.2 ГПК и с оглед на това съдът се произнася по основателността на частната жалба в тази част.
Относно частната жалба в частта, с която се обжалва въззивното определение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено разпореждането на СГС от 07.11.2017 г. по гр.дело № 13544/2017 г. производството по делото е по чл.274,ал.3 ГПК.
По правните въпроси:
В изложението към частната жалба са формулирани въпросите: 1. Дерогира ли нормата на чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз нормите на националното право, които й противоречат и съставлява ли отказ от правосъдие прекратяването на производството по делото по иск срещу съд за извършени от негови органи нарушения на човешки права, 2. Дали разпоредбата на чл.13 КЗПЧОС допуска или изключва правото на иск за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от правораздавателен орган, при упражняване на служебните му функции? 3. Правните норми на Европейското право, ратифицирани от Р., дерогират ли правните норми на националното законодателство? Длъжен ли е българският съд да ги приложи с предимство?. Според жалбоподателя въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По така поставените въпроси съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въпросите не са правни. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че формулираните въпроси от жалбоподателя М. не са правни, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно не е установена общата предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1 ГПК, за да се допусне касационно обжалване, а именно въпросите да са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение № 1059/28.03.2018 г. постановено по ч.гр.дело № 1532/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ за представителство пред САС на Е. Д. М., заявено с частна жалба вх. № 4754/14.03.2018 г.
Не допуска касационно обжалване на определение № 1059/28.03.2018 г. постановено по ч.гр.дело № 1532/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частна жалба вх. № 4754/14.03.2018 г. на Е. Д. М., като е потвърдено разпореждане от 07.11.2017 г. на Софийски градски съд по гр.дело № 13544/2017 г. за прекратяване на производството по искова молба на Е. Д. М., с която е предявен иск срещу Специализирания наказателен съд за сумата 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен акт по нохд № 646/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: